Перманентното състояние на изпуснатите възможности

Броени дни преди началото на фестивала и преди премиерата на филма „Подслон” режисьорът Драгомир Шолев направи и своята премиера като баща. Екипът на София Филм Фест честити радостното събитие на младия татко и пожелава на малкия Георги здраве и безгрижно детство!

Успяхте ли да видите някой от конкурентните филми и какво ще споделите за тях?

Благодаря за този въпрос. Чувствам се страхотно. Много внимавам да не се разболея от грип.

Не за първи път участвате в конкурсна програма на София Филм Фест. Какво се е е променило във фестивала, откакто спечелихте наградата Jameson за “Преди живота след смъртта”?

Много съм горд с факта, че в България си имаме такъв достоен и адекватен фестивал, по нищо не отстъпващ на подобните в така наречената чужбина. Програмата на феста е супер, партитата също, има дух и настроение. Някак си покрай фестивала всички ние заобичваме киното повече и това стана част от нас.

Какво се крие зад заглавието “Подслон” – какво да очакват българските зрители?

Не ме бива много да рекламирам сам себе си, но нека да опитам. Зрителите да очакват един различен филм, един филм който едновременно е и тъжен, и смешен, също така е ироничен и дори драматичен. Освен това е и кратък – само 88 мин. Мисля, че който обича киното, ще го хареса.

Във филма участва една от забележителните актриси на българското кино, която от години не се е снимала в киното – Янина Кашева. Как я убеди да участва?

Янина ме спечели не само с визуалната си прилика, която има с героинята, но и с анализа на ролята, който направи, след като прочете сценария. Усетих, че тя е съпричастна с персонажа от сценария. Имаше подобен житейски опит и непрекъснато правеше аналогия със собственото си семейство. Това придаде достоверност на реакциите и също повлия и на другите участници във филма. А това, че тя не се е снимала толкова дълго в киното, може само да ни кара да съжаляваме за пропуснатите възможности. И все пак трябва да отбележим, че цялото ни кино е в перманентно състояние на непрестанни пропуснати възможности така че всичко си е в рамките на нормалното.

Главният герой – 12-годишният Радо, е един малко бунтарски настроен младеж. Какво му пречи, какво не му харесва и срещу какво се бунтува той?

12-годишният Радо е твърде малък, за да знае, че това което изобщо прави, може да бъде определено като бунт. Той е просто зашеметен от колоритните образи на улицата. Готов е да замени фалшивите идеали на семейната среда с нещо ново, може би не толкова уютно, но за сметка на това по-истинско. Той намира това истинско в лицето на новия си идол Тенкса, който не спазва правилата на провинциалното съществуване и е готов да се бори, за да отстоява идеите си.

“Подслон” бе показан на фестивала в Сан Себастиан в секцията “Нови режисьори”. Какви бяха реакциите на публиката там?

Филмът беше показан в зала с 800 души – нямаше празно място. За мен беше истински културен шок, защото прожекцията на филма беше програмирана в понеделник на обед, което предполагаше по-малък зрителски интерес. Хората се забавляваха и като свърши филмът, ръкопляскаха дълго. Сан Себастиан е уникално място, а фестивалът, освен че е един от най-старите в света, е зареден със страхотна енергия и е много вдъхновяващо място ,особено за човек, който обича киното. Зрителите са много темпераментни и не крият отношението си към филмите. Бих ги определил като активна публика, търсеща нови и провокативни неща, които да им грабнат вниманието, по-трудно приемаща клишета и нехаресваща лесни и стереотипни решения.

Филмът ви вече има награда “Златна роза” за дебют и за операторска работа (на Крум Родригес, поделена с Антон Бакарски) от фестивала във Варна. Вие отдавна сте творчески тандем. Как работите заедно?

С Крум сме завършили в НАТФИЗ и заедно сме започнали да се занимаваме с кино. Учили сме се на занаята в ход, откривали сме нещата на снимачната площадка. Вече десет години работим заедно и смея да кажа, че сме натрупали доста опит. Познаваме се добре и имаме еднакви интереси. Аз знам, че ако един филм ми го препоръча той, и на мен ще ми хареса.