Клаудия!

Една от легендите на световното кино пристигна вчера с полет на Еър България точно в 16.10 ч. Актрисата е специален гост на юбилейното 15-о издание на Международния филмов фестивал София Филм Фест.

Тази вечер на гала прожекция на филма „Гепардът” на Лукино Висконти в зала 1 на НДК Клаудия Кардинале ще получи Наградата на София на Столичната община за своя изключителен принос към изкуството на киното. Клод Жозефин Роз Кардинале, по-известна като Клаудия Кардинале, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис.

На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава като награда пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази победа я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорила италиански. Родителите ù – сицилианци, ù дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.

По време на едноседмичния си престой във Венеция младата Клаудия привлича погледите на италианската филмова индустрия. Първоначално отказва да се снима в киното, защото мечтата ù е да стане детска учителка, но впоследствие нещата се развиват доста бързо. След като прекарва два месеца в световноизвестното филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, тя подписва договор за 7 години с компанията „Vides”. Успехът е леко вгорчен от факта, че няма право да се омъжва, да си подстригва косата или да напълнява. Все пак един от продуцентите от „Vides”, Франко Кристалди, става неин ментор и впоследствие получава правото да се ожени за нея.

През 1958 г. Клаудия Кардинале изпълнява първата си роля в кино¬то във френско-тунизийската продукция „Goha” с участието на Омар Шариф. Филмографията ù бързо набъбва, но тя не се ограничава да бъде просто красива актриса. Първият филм, в който изгрява звездата на Клаудия Кардинале, е „I solitiignoti” – комедията на Марио Моничели от 1958 г.

В същия филм участва и още една легенда на италианското кино – Марчело Мастрояни. „Il bell’Antonio” (1960, реж. Мауро Болонини и „La ragazza con la valigia” (1961, реж. Валерио Дзурлини) разкриват таланта на Кардинале. В първия тя си партнира с Марчело Мастрояни и това е началото на едно ползотворно сътрудничество. 1960 е също така и годината на „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти, където ролята ù е малка, но за сметка на това режисьорът ù предоставя златна възможност в „Гепардът” (1963), в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър. 1963 се оказва годината на „посвещаването” ù, особено след като Федерико Фелини я кани да се снима в „Осем и половина”.

Двамата с Белмондо си поделят славата в „Cartouche” (1962) и се срещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune”. Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен.

През 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” (реж. Блейк Едуардс), където партнира на Питър Селърс и отново  оказва дублирана, този път заради колебливия си дебют на английски. Върхът в холивудската ù „забежка” е свързан с жанра на уестърна – „Професионалистите” (1966, реж. Ричард Брукс), където се среща отново с Бърт Ланкастър. Всички ù предричат голяма американска кариера, но Кардинале е твърде привързана към средиземноморските си корени. При все това уестърнът ù допада и това ù носи роля в култовия „Имало едно време на Запад” на Серджо Леоне, който въпреки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс си остава италианска продукция.

В средата на 60-те години тя напуска продуцента Фран¬ко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си, и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца – Патрик и Клаудия. От 1989 година се премества да живее в Париж.

През над 50-годишната си кариера Клаудия Кардинале за¬снема 130 филма. Тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция през 1984 г. за изпълнението си в „Кларета” на Паскуале Скуитиери. Актрисата има в колекцията си четири награди Давид на Донатело и четири Сребърни ленти – отличие на Националния синдикат на филмовите жуналисти в Италия. През 1993 г. Кардинале получава във Венеция почетен „Златен лъв”, а през 2002 година – и почетна „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал.

Търсете автобиографичната книга на Клаудия Кардинале „Моите звезди”, издание на „Клибри” (2007).
София Филм Фест изказ¬ва специална благодарност на г-н Красимир Иванов и Хемус Филм за осъществяването на това специално събитие!