Дълбоките слоеве на човешката душа

„127 часа” представя истинската история на Арон Ралстън, катерач, който през 2003 г. пропада в капан между скалните процепи в Националния парк „Каньонленд” в Юта.

Възможно е зрителят да иска да избегне срещата с отчаяните действия на главния герой Ралстън, защото те наистина са тежки за гледане, но това би означавало той да се лиши от един от най-вълнуващите кинематографични опити от изминалата година.

Режисьорът Дани Бойл майсторски улавя пристрастяването на Ралстън към рязкото ване наадреналина и върховните изпитания в компанията на приятелите си планинари и катерачи. Това естествено води до центъра на филмовата кулминация, когато Ралстън чупи и впоследствие ампутира ръката си, за да се спаси от сигурна смърт.

Историята на Ралстън е като продължител в ХХІ век на американската филмова традиция, в която просветле¬нието и духовното общуване на главния герой поетично се смесват с грубия природен пейзаж. В случая на Ралстън мистичното се появява едва след като той използва инженерна находчивост, за да се справи с опасното положение, в което изпада.

Като персонаж, който на практика започва и завършва пътуването си като двама различни мъже, Франко си гарантира обещаваща кариера. В този филм той играе със същата жизнена сила и сложни емоции, които съществуват и в самия Ралстън, защото първо той прави опит да се предпази, а след това да се примири и в крайна сметка да приеме отговорността за съдбата си.

“127 часа” е филм не толкова за физическата борба за живот, колкото за психичната борба да се намерят смислени връзки с него. Това е филм, който заслужава да се види, дори и за някой да е трудно гледаем.