Анжела Недялкова: Не разчитам на предварителни очаквания...

Каква иска да стане, като порасне, Анжела Недялкова, която, въпреки главната си роля в най- новия българския филм „Аве”, иска да прави изкуство, а не звезден имидж.

Как ви избраха за главната роля в „Аве”?

Обадиха ми се от кастинг агенцията на режисьора за епизодична роля. В началото на репетициите Константин Божанов реши да направи няколко проби с мен за главната роля и така се получи обрат в намеренията. (Смях.) Доколкото знам, екипът е научил за мен от кратката ми поява в „Източни пиеси”, там съм в тандем с Ованес Торосян. Сега отново сме екранна двойка. За ролята в „Източни пиеси” бях открита буквално на улицата. Камен Калев и асистентката му ме видяха пред НАТФИЗ на ул. „Раковски”, явно им направих впечатление заради специфичната ми прическа тогава. Разменихме контакти и така започна моята работа в киното. Всъщност
мисля, че и Камен Калев, и Константин Божанов си търсят определен тип личности, без значение дали са професионални актьори. Аз също не съм актриса, но вече съм възприемана и така. Завършила съм Училището по приложни изкуства, специалност детски играчки, и сега се занимавам с декорация, един вид сценография.

Какво беше различното за вас като художник в опита с киното, какво ново научихте?

Първо научих, че имам лоша дикция. (Смях.) Разбрах, че чрез актьорския опит можеш да опознаеш същността
на човека, а и на самия себе си. Да преминеш през различни емоционални състояния. Не съм почитател
на дългите подготовки, мисля, че най-важното в актьорството, а и във всяка художествена практика е самото
действие. Работа, работа, работа. Подхождам интуитивно и емоционално, никога не разчитам на предварителни очаквания или чужди нагласи към хората. Оставих се на новото предизвикателство и на посоката, в която то ме поведе. Ето, че в крайна сметка резултатът е доста добър, или поне аз съм много доволна от него.

Вие самата използвате ли стопа като средство за предвижване?

Да, много. Обикаляла съм доста и в България, и извън нея, сама или с приятели. Това не е просто възможност
за предвижване, то е начин на живот, в който си отворен за срещи с всякакви хора. А и ако имаш свободно
място в колата, защо да не го споделиш. Често ми се е случвало шофьорите да са ми благодарни, че са ме срещнали по пътя, защото заспиват на волана и имат спешна нужда от компания. Да срещнеш тотално различни гледни точки в една такава ситуация, все още ми е безкрайно интересно. Преди време се прибирах от Пловдив към София сама, една кола спря, шофьорът излезе и с изненада открих, че това е Камен Калев. Точно се връщаше от Бургас, беше щастлив, че „Източни пиеси” е селектиран в една от програмите на фестивала в Кан. Покани и мен, аз обаче отказах и заминах за Турция, отново на стоп.

Да завършим със заглавието на един български филм – „А сега накъде?”

Като всеки млад човек, доскоро не бях много наясно кое ще бъде водещо в живота ми, но киното и конкретно „Аве” ми помогнаха да осъзная „каква искам да стана, като порасна”. Ориентирах се към режисурата, дори работя по един късометражен проект, може би ще е готов догодина.