Рискът от приключението в едно роуд мууви

През 2005 г Константин Божанов ни потопи в света на хероина с документалния си филм „Невидими”. Показа ни наркозависимите едновременно страдащи, но и хора със собствена философия. Сега отново се срещаме с героите му. Този път в игралния му дебют „Аве”. Продукцията разказва за двама младежи, които въпреки различното си възприятие за живота, имат нещо общо – обичат свободата и това да са на път...

„Аве” видя много фестивали, с него се откри и 16-ото издание на София Филм Фест. Различно ли е усещането да покажете филма си пред българската публика?

Животът на „Аве” започна от Кан в края на май миналата година, но емоционалната връзка с България и зрителите тук за мен е изключително силна. Не си спомням друго представяне на филма, на което толкова да съм се вълнувал и да съм бил така напрегнат и притеснен.

Самият вие сте завършил първо Художествената гимназия в София, после Кралски колеж в Лондон и накрая учите документално кино в Ню Йорк. Затова пък главният герой от „Аве” Камен (Ованес Торосян) е студент - скулптур, а актрисата, която изпълнява главната роля на Аве - Анджела Недялкова е завършила приложно училище. Несъзнат ли е изборът да свържите персонажите с вас?

Камен има изключително много допирни точки с мен. Съвсем не е случаен изборът той да се занимава с изкуство и да е студент в Художествената академия. Все пак героят не е мой автопортрет, тъй като е изключително различен в реакциите си. Що се отнася до Анджела Недялкова и нейната връзка с изкуство – това е чиста случайност. Онова, с което тя ме спечели, беше нейната искреност, чувствителност. Тя носи една тиха магнетичност, която е близка до героинята и начина, по който тя бе описана в сценария.

На път се опознаха вашите персонажи. Може ли да се каже, че докато пътува човек е най-истински?

В път мина по-голямата част от живота ми. Съществувал съм най-вече като модерен номад и по тази причина избрах жанра да е роуд мууви. Докато човек пътува, неминуемо е изложен на риск от приключение. Не знаеш с какво ще се срещнеш и сблъскаш на следващия завой. Структурата на „Аве” е изградена така, че във всеки момент движение, героите откриват различни елементи за себе си, а с тях паралелно ги виждат и зрителите.

Първият ви филм „Невидими” изследва твърде отблизо наркозависимите. В „Аве” също не сте ги подминали. Може ли да се каже, че все пак те остават незабелязани за обществото?

Струва ми се, че те винаги са били невидими за обществото и ние ги игнорираме, защото не искаме да се сблъскаме всъщност с един различен начин на съществуване. Зависимостта към наркотиците е нещо, което и на мен не ми е чуждо в този живот и по тази причина може би не е случайно, че за втори път се връщам към тази тема.

Точно тук е вмъкната и темата за избора. По кой път да тръгнеш – този на наркомана, на самоубиеца или просто да ходиш от точка А до точка Б, както казва и главният герой Камен...

Начинът ни на съществуване е въпрос, който никога не е преставал да вълнува хората. На практика ние се опитваме да влагаме смисъл на битието ни в една вселена, която няма собствена логика. И от там идва и цялата идея за Бог и че нещо съществува, което е по-голямо от нас и което ни дава смисъл. В крайна сметка единственият избор на човек  се оказва този дали да участва в една схема или просто да я напусне. Смятам, че сблъсъкът да бъдеш или да не бъдеш, сблъсъкът със смисъла на нашето съществуване е много по-силен в тийнейджърските години, на каквато възраст са и главните герои. Тогава сме много по-емоционално обвързани с онова, което ни се случва. Постепенно, за да оцелеем, нашите сетива се притъпяват и ние ставаме по-пригодени към обществото.

Героите като че ли не се вписват в схемата. Аве се измъква от реалността с малките си лъжи. Научи на това и Камен...

Двамата са изключително различни и те започват връзката си като пълни антагонисти. Всъщност и приомите, които те имат, за да не участват в обществото такова, каквото е, са много различни. Аве се крие зад лъжи и фантазии. Камен е вглъбен в себе си и така се опитва да осмисли иначе безсмисленото съществуване. Той е подобен герой на този от „Спасителят в ръжта”, чието желание да бъде част от някаква утопия е доминиращо. Той казва истината независимо от последствията. Още нещо: докато Аве от началото до края на разказа остава такава, каквато е, тя успява да промени Камен и той казва първата си лъжа в края на филма.

Много цигари изпушиха персонажите. Това някакъв спомен, свързан с България ли е?

И двамата актьори са изключително тежки пушачи. И макар и в сценария да имаше моменти на напрежение и в някой от тях трябваше да се пали цигара, те ме попитаха дали могат да пушат, когато искат и аз им дадох свободата да го направят.

Кога се завръщате в България, когато правите филми или... все пак и "Невидими", и "Аве" са заснети тук?

Не живея тук от 20 години, през последните 16 съм се спрял в Ню Йорк, но постоянно пътувам и връзката ми с България никога не е прекъсвана. Не помня периоди, в които да не съм бил обвързан с това място.

Следващият ви филм пак ли ще снимате тук?

Тази сутрин взех решение да не говоря за новия си филм. Силните емоции, които изпитвам към историята, искам да запазя за себе си, за да мога да ги излея докрай на хартия. Ще кажа само, че историята я пиша за Бруклин, Ню Йорк.

* "Аве" бе показан за първи път в Седмицата на критиката в Кан. По време на участието си на фестивала в Сараево спечели Специалната награда на журито. Получи приз на ФИПРЕССИ от Варшава и Young Talent Award в Хамбург.