Голямата петорка с Александър Сокуров

Александър Сокуров
Руски режисьор, роден през 1951 г. в Подорвиха в Иркутския район на бившия Съветски съюз. Учи история в института „Горки”, преди да завърши ВГИК. Повечето от ранните му филми са забранени от властите, но въпреки това той започва да печели слава още със “Скръбно безчувствие”, завършен през 1983, но пуснат чак през 1987 г. Носител е на много награди, сред които и наградата на Ватикана за развитие на хуманитарните идеи в киното. Сокуров режисира и първия „филм без монтаж” – “Руската съкровищница”, заснет в един-единствен кадър с продължителност около 90 минути. Въпреки че е известен най-вече с игралните си филми, Сокуров има и над 20 документални заглавия във филмографията си.

Със своята свободна и изпълнена с въображение интрепретация на „Фауст”, слабо свързана с литературните творби на Йохан Волфганг Гьоте и Томас Ман, Сокуров завършва най-сетне монументалната си тетралогия „Мъжете на властта”, започната с “Молох” (1999), и затвърждава трудно завоюваното си място в могъщия пантеон на руското кино.

До момента пищният киноквартет от характерни портрети се беше концентрирал върху спорни или печално известни исторически икони на 20-и век – Адолф Хитлер (Молох), Владимир Илич Ленин (Телец) и император Хирохито (Слънце). Допълнението към поредицата е изпълнено с някои от основните теми, познати ни и от предишните му филми – като скритата корумпираща сила на властта. В същото време “Фауст” се отдалечава от предшествениците си с обръщането си към фолклора и ситуирането на действието в 19-и век. Фауст (Йоханес Цайлер) се измъчва от хватката на невежеството и повече от всичко иска да захвърли превръзката, която слага върху очите религията, за да заплува в океана на безмерното научно познание. И това вероятно е най-голямата близост до познатата немска легенда, която филмът си позволява.

Сокуров снима “Фауст” на различни много красиви места в Чехия с изобилие от талантливи актьори (сред които е и музата на Фасбиндер Хана Шигула). Той отваря пред нас вратата към свят с метафори и визуален символизъм, изобразен с богат диалог и заснет с характерните за режисьора усложнени движения на камерата. Филмът разказва за абсурдността на живота в компанията на невъзможен демон, готов да изпълни всяка мечта на героя – не безплатно, разбира се. Като за начало трябва просто да забравите всичко, което помните от легендата за Фауст. Защото, какво е човешката душа, ако не най-малко изследваната територия? (Димитри Ейпидес, МФФ Торонто)

Гледайте днес от 21.30 ч. в CINEMA CITY