"Щастие" е просто една глупава дума

Филмът „Всички мои роднини”, с който Раду Жуде участва в Балканския конкурс на СФФ, проследява ескалиращите нервни ситуации в едно „модерно” разделено семейство.

Историята е една от тези, в които реализъм и абсурдизъм са оплетени по такъв начин, по какъвто само истинският живот може да ги оплете.

Както в добре познатия на публиката на СФФ филм на режисьора „Най-щастливото момиче на света” (започнал като проект на „София Мийтингс” преди няколко години), и тук има много изнервени хора, много крясъци, много изначално взаимно неразбирателство, които, пресъздадени на екран, въпреки универсалното си послание, са поредното доказателство, че румънците са най-близките ни съседи и най-много си приличаме именно с тях, а не със славянските.

Този филм на моменти може да ви накара да се смеете с горчиви сълзи или да плачете от безсилие пред досадата на ситуацията, където животът се повтаря и повтаря с цялото си безсмислие, опровергавайки стереотипа, че всяко семейство е нещастно по своему.

Но със сигурност ще останете приковани към киноекрана от началото до края, нещо, което много малко филми, третиращи крайно изтърканата тема за разбитите семейства, могат да постигнат. От тази констатация започва и нашият разговор с режисьора Раду Жуде...

Има толкова много разбити семейства в наши дни (включително и моето), така че не беше много мъчно да открия „вдъхновение” за такъв един филм. „Основна клетка на обществото”, така е наречено семейството в нашето законодателство, в Семейния кодекс. Понякога обаче тази основна клетка не сработва така добре, както са ни учили, и филмът ми повдига точно този въпрос.

Филмът Ви, също като по-предишния Ви – „Най-щастливотомомиче на света”, е много добър впроследяването на това как една ситуация може да става все по-нервна и по-нервна. Няколко думи заизследването на тази страна от човешкото поведение – постъпателното изпадане в тотално изнервяне...

Аз самият съм холерик. Много съмнервен, така че „тази страна от човешкото поведение”, както я наричате, ми е много добре позната. Explicitmysterium.Разкажете малко повече за малкото момиченце, което играе във филма.

Ролята и изпълнението й са брилянтни, но не беше ли малко натоварващо за нея да играе дете на родители, които непрекъснато си крещят? Задаваше ли ви неудобни въпроси по време на снимките?

София Николаеску е удивително дете, много симпатично, възпитано и талантливо. И голяма актриса. СКристина и Дан, нейните родители,станахме приятели и те са може би единствената идеална семейна двойка, която съм срещал през животаси. София мисли като зрял човек, тяразбра много добре ситуациите, които трябваше да изиграе във филма, така че беше много лесно да се работи снея. Истина е, че беше емоционалнонатоварена в някои от най-екстремните сцени, но в крайна сметка намери или у себе си, за да продължи. Възхищавам й се.

Каква е историята за чичото на главния герой? В една от ключовите сцени героят казва „Всички мои роднини, с изключение на един мой чичо”...

Не знам. Просто шеговита реплика. Можете да си измислите собствена история какво стои зад тези думи. Може би чичото е имал хомосексуални наклонности и е изнасилвал Мариус, главния герой, в детството му. Това е моята интерпретация. Но зрителят може да открие свое собствено обяснение. Имате една сцена, в която Мариус и дъщеря му наблюдават циганско погребение.

Какво е значението за Вас лично на тази сцена в цялостната архитектура на филма и как решихте да я включите?

Това е нещо много важно, много просто и очевидно. Исках да покажа, че докато персонажите във филма водят своите малки глупави битки, навън има хора, изправени пред реални проблеми като смърт например. Но моите герои не мислят за това, те не виждат, че единственият реален проблем е смъртта, живеейки в капана на своите малки, глупави проблеми. Като нас самите, като мен и вас.Последният въпрос, дано да не прозвучи цинично, или защо пък не, касае щастието.

Има ли рецепта за мирен и щастлив живот според Вас, или щастието е винаги това, което се очаква да бъде? Тук включвам и филма Ви „Най-щастливото момиче на света”...

Човече, в момента съм толкова депресиран... Относно щастието, не знам. Мисля, че „щастие” е просто една глупава дума. „Преследване на щастието” – това е толкова глупава идея, като лоша шега... Плюя на тази дума! Просто искам да противостоя на всичко това.