Ванеса Редгрейв пристига в България за кинофестивал

Прочутата актриса ще дойде у нас заедно със сина си - режисьора Карло Неро. Гостуването е с подкрепата на Британския съвет в София.

Един от най-новите й филми - "Бялата графиня" (2005) на режисьора Джеймс Айвъри (последният филм на тандема Мърчант-Айвъри), ще бъде представен на СФФ. В продукцията заедно с Ванеса Редгрейв са дъщеря й Наташа Ричардсън, сестра й Лин Редгрейв и чаровникът Ралф Файнс.

За първи път Ванеса играе заедно със сестра си Лин в римейка на "Какво се случи с бейби Джейн" (1991). Актриса е и другата й дъщеря - Джоли Ричардсън.

В програмата на 10-ия СФФ са включени и два филма на Карло Неро, на които Ванеса Редгрейв е продуцент - документалният "Русия/Чечня - гласове на несъгласието" и "Треската", в който
актрисата изпълнява главната роля в партньорство с Майкъл Мур, Анджелина Джоли и дъщеря й Джоли Ричардсън.

Ванеса Редгрейв блести на екрана и на театралната сцена над 40 години. Завладява зрители, режисьори и продуценти с изтънчено екранно присъствие, осезаема вътрешна сила и особено чувство за независимост. В последните години тя влиза и в ролята на продуцент, припомнят от СФФ.

Родена е на 30 януари 1937 г. в Лондон. Дъщеря е на известния английски актьор сър Майкъл Редгрейв.

Майка й Рейчъл Кемпсън също е актриса. Като малка се занимава с танци и мечтае да стане балерина, но високият й ръст се превръща в пречка за голямата балетна сцена. Ванеса се обръща към драматичното изкуство и завършва Лондонското училище за музика и драма.

През 1957 г. прави своя дебют като театрална актриса. Само година по-късно се появява и на големия екран във филма "Зад маската" като Памела Грей, дъщеря на героя, в чиято роля влиза собственият й баща. В първите години Ванеса Редгрейв се посвещава изцяло на театралното изкуство - в Кралския Шекспиров театър.

В киното изгрява с участието си в "Морган" (1966), за което печели наградата за най-добра актриса в Кан и е номинирана за "Златен глобус", Британска филмова награда и "Оскар".

Световно признание й донася "Фотоувеличение" (1967) на Микеланджело Антониони.

Тя е в свои води и във филма на Карел Райс "Айсидора" (1969), където влага дългогодишната си страст към танца и политическите си симпатии в образа на Айсидора Дънкан. Печели отново награда за най-добра актриса в Кан и е номинирана за "Златен глобус" и "Оскар". След 23 години актрисата отново влиза в ролята на танцьорката, този път на театрална сцена - в пиесата на Мартин Шърман "Когато тя танцуваше" в театър "Глобус" в Лондон.

В средата на 70-те Ванеса Редгрейв отново е във вихъра си на големия екран - тя е Мери Дебънхам в "Убийство в Ориент експрес" (1974), Ан в " Извън сезона" (1975), Лола в "The Seven Per-Cent Solution" (1976), Агата Кристи в "Агата" (1979).

Точно 20 години след кинодебюта си актрисата получава "Оскар" за поддържаща роля за "Джулия" (1977) на Фред Цинеман, заснет по автобиографичния роман на Лилиан Хелман, както и "Златен Глобус". Редгрейв вписва в биографията си 5 номинации за "Оскар" (и една статуетка), 11 за "Златен Глобус" (и две награди).

Телевизионните награди също не я подминават - за ролята на оцелялата в концентрационен лагер Фаня Фенелон във филма по сценарий на Артър Милър "Playing for Time" получава "Еми" през 1981 г., а през 2000 г. е отличена за участието си в "If These Walls Could Talk".

Героините й винаги са значими, силни и загадъчни, отбелязват специалистите. Режисьорите й поверяват царствени роли - Ана Болейн в спечелилия "Оскар" "Човек на всички времена", Гуинивиър ("Камелот", 1967- Ванеса получава номинация за "Златен глобус" и любовта на Франко Неро в ролята на Ланселот). През 1971 г. е Андромаха в "Жените на Троя", година по-късно - Мария Стюарт ("Мария, кралица на шотландците"), царица София в ТВ сериала
"Петър Велики" (1986).

През 1993 г. Ванеса Редгрейв отново е номинирана за "Оскар" за ролята на господарката на имението "Хауърдс Енд" от едноименния филм. През 2003 г. получава престижната театрална награда "Тони" за най-добра актриса за "Дългият път на деня към нощта". Брайън де Палма кани британската актриса в звездния екип на "Мисията невъзможна" (1996), а няколко години по-късно Шон Пен я снима в "Клетвата" (2001).