Опитвам се да разбера кой съм и какво правя

Коста Джорджевич гостува у нас в рамките на София Филм Фест със своя игрален дебют "Разголване". Ето какво разказа режисьорът за проекта си.

Какво е специалното за Вас в тази история, което Ви накара да я изберете за дебютния си филм?

Влюбването е важна тема, чрез която могат да се изследват много неща за човешката драма и за обществото, без да си натрапчив. Намирам също, че е подходяща тема за комедия. Но аз исках филмът да има по-различен поглед към разбиранията ни за любов, и по-точно за съвременната любов, а именно, като създам герои, които не приемат „не“ за отговор. Живеем в един свят, където да си „cool”, е най-важното нещо. Моите герои са точно обратното, те биха се борили докрай за този, в който са влюбени.

Бихте ли разказали за създаването на тези конкретни персонажи?

Работихме много върху сценария и персонажите се развиха вследствие на този процес. Може би на някои зрители те биха изглеждали нереални, но ако това се случи, мисля, че то би било, защото самите зрители са прекалено „cool” или се опитват да бъдат такива и когато се сблъскат с персонажи, които не са като тях, те започват да се съмняват в реалността им. В края на филма Джура, един от главните герои, го блъска камион, след което той з¬става на крака, невредим, и започва да ходи. Така героите стават неразрушими, някак си се извисяват, което за мен е щастлив край.

В същото време те не получават това, което искат, ако правилно разбирам?

Така е, не го получават, но такъв е животът. Всъщност исках да внуша, че не е трагично да не получиш онова, което искаш. Както в песента на Ролинг Стоунс „Невинаги получаваш това, което искаш, но ако опиташ, понякога получаваш това, от което имаш нужда.“ Мисля, че те получават това, от което имат нужда – да пораснат. Юношеската любов е свързана с постоянна болка и с много проливане на кръв, но човек трябва да се изправи и да продължи.

Каква е надеждата, която ги държи?

Надеждата е в изживяването на чувството, че си влюбен. Въпреки че са те отблъснали, това чувство си струва да се изживее.
Как работихте с актьорите? Те професионални актьори ли са?

Работих с млади професионални актьори. Повечето от тях току-що излизат от школите по актьорско майсторство. Сценарият беше доста драматичен, с много повратни моменти, така че беше важно да се работи с актьори, които имат техниката да играят според структурата на сценария. Ако работите с непрофесионални актьори, главният интерес е насочен към автентичността на самите хора, както са си в живота, акцентирате върху техните чувства, състояния, така че не би било възможно да се направят сцени със сложни повратни моменти, каквито аз исках в този филм. Имахме много подготовка, но също така мога да кажа, че в момента това са едни от най-добрите млади актьори в Сърбия.

Като дебютиращ режисьор, беше ли трудно да се намери финансиране за филма?

Беше много трудно, да. Аз имам няколко успешни късометражни филма, един от които беше в селекцията на Локарно, друг спечели голяма награда в Сърбия, но това не ми помогна с нищо. Проектът не получи държавно финансиране. Получихме малка помощ от един регионален фонд, а останалата част инвестирахме от собствените си пари, заедно с много приятелски услуги. Това, което спести време и пари, е, че сценарият е много прецизен. Вместо да снимаме неща, които щяха да отпаднат по време на монтажа, ние снимахме съвсем икономично. Това, което виждате във филма, е почти целият заснет материал.

Има ли нещо в „Разголване”, с което бихте искали да се занимавате в следващия си филм?

Бих искал да продължа да разглеждам темата за истерията. Тази истерия, която се получава при смесването на съспенс с меланхолия, хумор с насилие, и когато всичко това се смеси, изниква едно такова истерично настроение във филма. Това е нещо, което аз също съм преживявал вътрешно в последните седем или осем години. Мисля, че такова е и общото настроение в Сърбия, но не само. Подобна истерия се наблюдава в световен мащаб, по целия свят. Времената, в които живеем, са такива, че всеки се опитва да получи това, което иска, на всяка цена и веднага. Аз също съм част от тази истерия и затова чувствам, че мога да разкажа тази история искрено. Бърз разказ, с драматичен конфликт, и ще получите истерията, за която говоря. Това е начинът, по който функционира моят филм.

Откъде черпите вдъхновение за Вашите идеи?

Бих казал от музика, но най-вече от житейския ми опит. Опитвам се да разбера кой съм и какво правя. Искам да кажа нещо за света, в който живеем, без да се стремя да бъде остроумен. Не харесвам филми, където режисьорът се опитва да доминира със своята гледна точка. Бих го приел, ако нещото е казано с чувство за хумор. Хуморът дава необходимата дистанция за размисъл.