Пазарът за независимо кино е силно ограничен

Шриванаса Сантанам е гост на София Филм Фест. Идва от Индия и споделя за Боливуд, независимото кино и Балканския конкурс, който оценява.

Вие сте член на журито на Балканския конкурс, с девет заглавия, състезаващи се за наградата за най-добър балкански филм. Бихте ли споделили някои от впечатленията си?

Имаме тепърва да гледаме. Започнахме прожекциите вчера и досега сме гледали само един от филмите. От деветте филма аз съм гледал вече два, но разбира се, не мога да назова техните заглавия. Във всеки случай това е едно от неписаните правила за членовете на журитата - независимо от това дали са гледали един филм, или не, те трябва да го гледат съвместно с другите членове по време на прожекцията на журито. Така че аз ще гледам тези два филма отново. Художественото виждане на режисьора е много важно. Киното е визуално изкуство. В този смисъл всеки един кадър трябва да е изразителен, както и да разказва част от историята на филма. Така че тук става дума за комбинацията между визия и разказ и дали се допълват.

Има ли дебютни филми и ако да, ще имате ли предвид този факт при оценяването на филма?

Да, има дебютни филми в програмата и ще имаме предвид този факт при оценяването. Като цяло, може да се забележи, че ако режисьорът е добър, то това става ясно още от първите петнадесет минути на филма.

Идвайки от Индия, бихте ли споделили впечатленията си от съвременното индийско кино? Наблюдава ли се нова вълна, извън Боливуд?

Да, има вълна от маратхи филми, които са много силни. Това е регионален индийски език в областта на Махаращра. Въпреки това пазарът за независимо кино е много ограничен. Комерсиалното кино е навсякъде. Индия произвежда хиляда и двеста заглавия годишно на двадесет и три различни индийски езика. В действителност Боливуд произвежда само 80-90 филма на хинди, останалите хиляда и сто заглавия са на други езици. Например моят регион Ченай произвежда към сто заглавия на година на езика тамил.