Мира Форнай: Като покажеш злото, винаги се вижда и доброто

Словашката режисьорка Мира Форнай е в София във връзка с вто­рия си игрален филм – „Кучето ми Килър“, и заради представянето на новия си проект за игрален филм „Cook F**K Kill“, селектиран за участие на София Мийтингс.

Защо решихте да разкажете тази история и по действителни събития ли е написан сценарият?

Аз съм почитател на авторското кино и искам да правя филми именно по този на­чин. Работих с двама драматурзи и се полз­вах и от съветите на сценарен консултант. Но за мен е много важно сама да пиша сценариите, които ще режиси­рам. Към тази тема ме поведе любопитството ми. Исках да разбера защо все още съществу­ват такива предразсъдъци срещу различията в нашето общество. Винаги се стремя да избирам най-абсурдната и провокатив­на история. Проучвам темата си поне една година. Правя про­дължителен кастинг. Историята е вдъхновена от много реални събития, но е фикция.

Визуалният стил на фил­ма Ви напомня докумен­талистиката – с камера от ръка следваме героите в не­посредствена близост. Няма допълнително осветление, липсва музика.

От самото начало бях наясно с визуалната концепция за филма и съм много щастлива, че еки­път ми я прие. Защото това не се случва винаги – понякога хората искат много да изпъкнат, но мо­ите колеги бяха изключително чувствителни и скромни. Глав­ният герой е затворен в себе си младеж. С избора на подобен ви­зуален стил успяваме да се доб­лижим максимално до света му. Той не говори много. И ние тряб­ваше да намерим други начини, с които да разкажем какво мисли той, какво го вълнува. Избрахме бавно темпо на разказване на ис­торията, в което редувахме ста­тични с нестатични кадри. Опе­раторът и дизайнерът на звука свършиха страхотна работа, за­щото практически са невидими.

Финалът на филма не е оптимистичен, в смисъл че проблемът с расизма ще бъде разрешен.

Когато покажеш злото, ви­наги се вижда и доброто. Ако заснемеш нечий нещастен жи­вот, напомняш на зрителите, че техният живот съвсем не е лош. Така че в този контраст има на­дежда. Като режисьор аз не по­казвам някакво решение на про­блема. Освен това за мен е важно да не морализирам. Да не осъж­дам героите си. Расизмът е много трудна тема. Нещата не са чер­нобели, както ни ги показват по телевизията. Аз не заемам стра­на. Някой трябва да определи границите на допустимото отно­шение към различните хора, от които се състои едно общество. А в Европа те не са ясни.

Трудно ли намерихте фи­нансиране за филм по така­ва трудносмилаема тема?

Всъщност темата е трудна, но понеже е противоречива, е мно­го привлекателна. Но аз не съм склонна да правя никакви ком­промиси, когато работя, а това означава, че не мога да работя с продуцент, който ще изсипе много пари за проекта ми, но след това ще има и много изиск­вания. Работя само с продуценти, които виждат нещата така, както ги виждам аз. Това е трудното при набирането на финанси за този проект. Иначе имаме много предложения за сътрудничество.

За следващия ми проект, кой­то ще представя тук днес – „Cook F**K Kill“, обаче се надявам да съберем малко повече пари. Те­мата отново е секси – става дума за домашното насилие. Тази тема е по-стряскаща от расизма, защото всеки се е сблъсквал с домашно насилие – или самият той го е преживявал, или позна­ва някого, който е бил жертва на домашно насилие.