12 филма от цял свят ще мерят сили на София Филм Фест

Дванадесет първи и втори филми на режисьори от цял свят ще мерят сили в Международния конкурс на
19-ия София Филм Фест.

„Без граници” („Borderless”) на завършилия Факултета по драматични изкуства Амирхосеин Асгари (Иран) представя историята на едно момче, което ходи на риболов на изоставен от военно време кораб в граничната зона. Корабът е неговото място за усамотение и успокоение. Един ден спокойствието му e нарушено от непознат. Той твърди, че корабът е негов, момчето отказва да го напусне. За да си вземе кораба, непознатият го разделя на две части. Няколко дни по-късно на борда се появява втори непознат.

Дебютният филм на родения във Великобритания режисьор Нажи Абу Нуоар „Вълк” („Theeb”) (ОАЕ-Катар-Йордания-Великобритания) разказва историята на едно момче, поело трудния път на възмъжаването. Тееб живее във време на промяна - последните дни на Османската империя. По-големият му брат го придружава в опасно пътешествие през арабската пустиня. Започват военни действия и момчето осъзнава, че ако иска да оцелее, трябва да живее като вълк – животното, на което е кръстен, и да научи какво е мъжество, доверие и предателство. Нажи Абу Нуоар започва кариерата си на режисьор в лабораторията за сценаристи FAWI към фестивала Сънданс през 2005 година.

„Г-н Каплан” („Mr. Kaplan”) (Испания-Уругвай-Германия) е на режисьора Алваро Брехнер (получил наградата на ФИПРЕССИ за предишния си филм „Лош ден за риболов” в София). Създаден с особено чувство за хумор и индивидуален киностил, „Г-н Каплан” (удостоен с наградата за най-добър латиноамерикански филм от Мар дел Плата 2014) представя на зрителите обикновения уругвайски живот на Яков Каплан, който - както повечето от еврейските си приятели - е избягал от Европа в Южна Америка по време на Втората световна война. Прехвърлил 75 години, г-н Каплан е сърдит и отегчен от приятелите си и еднообразното буржоазно съществуване. Но започва да подозира, че собственикът на един плажен бар, тих възрастен германец, е избягал нацист.

Главният герой в „Денят на Патрик” („Patrick’s Day”) (Ирландия) на Тери МакМахон e добър и общителен 26-годишен девствен шизофреник. Хапчетата и грижите на майка му са сигурен знак, че той не е заплаха за себе си и околните. Докато не се влюбва. Обектът на неговото желание – Карън, е стюардеса със склонност към самоубийство, която няма представа, че близостта й с Патрик може да я върне към живота. Майката на Патрик обаче се опитва да прекрати тази връзка. За да раздели Карън от сина си, тя търси помощта на съмнителния детектив Фрийман. Филмовата кариера на МакМахон започва като актьор и сценарист, а дебютният му филм е „Чарли Казанова”.

„Живот на кредит” („Line of Credit”) е игралният дебют на грузинката Саломе Алекси. Копродукцията на Грузия, Франция и Япония фокусира вниманието върху живота в съвременна Грузия през погледа и преживяванията на 40-годишната Нино. Когато страната й е част от СССР, ежедневието е прекрасно. Проблемите идват с промените. Разказът на Нино е историята на 172 300 грузински семейства, загубили домовете си заради ипотечни кредити. Режисьорката завършва Академията за изящни изкуства в града, а в периода 1992–1996 г. учи режисура в La Fémis, Париж, където снима няколко късометражни и документални заглавия.

Мексиканското предложение в конкурса на 19-ия София Филм Фест е филмът „Илда” („Hilda”) на режисьора Андрес Клатион. Филмът е удостоен с наградата за най-добра актриса на Вероника Ланхер от фестивала в Морелия 2014, а прожекцията му в София ще бъде неговата международна премиера. 63-годишната Сузана льо Маршан е самотна домакиня, игнорирана от богатия си съпруг и отхвърлена от социалната си среда, която наема нова прислужница – Илда. Присъствието й в дома изведнъж отключва криза на идентичността у госпожа Маршан и я кара да преосмисли живота си. Междувременно става все по-зависима от Илда, а скоро състоянието й се превръща в обсебваща мания. Мания, която ще й струва скъпо.. Режисьорът завършва право и специализира киноизследвания в университета на Монтерей, а през 2005 г. записва киномагистратура в Колумбийския университет в Ню Йорк.

„Млади сме, силни сме” („We Are Young, We Are Strong”) на Бурхан Курбани (Германия) разказва за инцидент от три различни гледни точки. Лиен е виетнамка, която живее в Германия. Една вечер тя ще трябва да се бори за живота си, чудейки се дали мястото, което нарича свой дом, може наистина да бъде такъв. Щефан и неговите приятели са част от насилствения акт, случил се въпросната вечер. Млади и ядосани, отегчени от ежедневието, те нетърпеливо чакат нощните спречквания с полицаи и чужденци. Бащата на Щефан, Мартин, е амбициозен местен полицай, изправен пред дилемата - дали да се издигне в кариерата си, или да защитава идеалите си и да поеме отговорност, в това число и за сина си. Роденият в Афганистан Курбани завършва училище в Щутгарт, а през 2002 г. започва да учи режисура във Филмовата академия Баден-Вюртемберг.

Балканското предложение в тазгодишния конкурс на София Филм Фест е сръбско-хърватската копродукция „Ничие дете” („No One's Child”), дебют за режисьора Вук Ршумович. В центъра на филма режисьорът поставя въпроса за идентичността: човешка, социална и етническа. През пролетта на 1988 година диво момче, живеещо сред вълци, е намерено в босненските планини. Кръщават го Харис и го изпращат в сиропиталище в Белград. Той се привързва към малката Жика и постепенно проговаря. През 1992 година, в разгара на войната, местните власти го карат да се върне обратно в Босна, дават му пушка и го изпращат на фронта. Една нощ за първи път в живота си момчето ще вземе решение само. Режисьорът учи кино, театър, телевизия и радио във Факултета по драматични изкуства в Белград.

Дебютният филм на режисьора Габор Рейц „По необясними причини” („For Some Inexplicable Reasons”) (Унгария) предлага на зрителите намигване към немите комедии от Синема Верите, към киното от френската „Нова вълна”. Създаден с изобретателност и чувство за хумор, филмът представя с широка усмивка историята на своя главен герой Арон, който е изоставен от приятелката си, останал е без работа, приятелите му са помъдрели, а родителите му продължават да се отнасят с него като с дете – и той дави мъката си в пиянски нощи и странни пътувания. Арон търси своята мотивация, повод да започне живота си отново – онзи живот, който всички наоколо искат да му се случи. Но късметът не идва толкова лесно… Габор Рейц през 2006 г. е приет в Университета за театър и кино в Будапеща и вече има 13 късометражни филма.

„Прелюбодеяние” (България), игралният дебют на режисьора Явор Веселинов, разказва историята на 19-годишният Виктор. Той живее с баща си Александър – известен физик, който подсигурява добър стандарт на живот за сина си. Макар и в зряла възраст, бащата продължава да бъде чаровник и е добра партия за студентката Поли, която е влюбена в него. Виктор трудно приема тази връзка с момиче на неговата възраст. Един ден, Александър заминава в командировка. Неочаквано за Виктор, Поли решава да го придружи до семейната вила. Двамата не издържат на изкушението. В актьорския състав на „Прелюбодеяние” зрителите ще видят и актьорите Ованес Торосян, Владимир Пенев, Лидия Инджова, Полин Лалова, Касиел Ноа Ашер, Любомир Нейков. Веселинов специализира режисура за драматичен театър през 2002 г., както и кинорежисура в ESEC, Париж. През 2014 година се дипломира като магистър по кино- и ТВ режисура в НБУ – София.

„Тихият час” („The Quiet Hour”) (Великобритания-Ирландия) е пълнометражният дебют на Стефани Жоалан. Сара е младо момиче, което се опитва да оцелее след извънземна инвазия заедно с по-малкия си брат Том, който е сляп. В живота им се появява Джуд – мъж, загубил семейството си. Решена да защити семейната ферма от външната заплаха, Сара се скарва с брат си и приема риска да се довери на Джуд, въпреки опасенията на Том по адрес на новодошлия. Стефани Жоалан е родена в Бретан, Франция, но живее в Лондон. Завършва магистратура в бизнес училището „Audience” в Нант, впоследствие учи продуцентство, режисура и драматургия в UCLA.

 „Урок” (България) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в извънредна ситуация. В класа й някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В крайна сметка тя „научава урока”, че не всеки който краде, е морално пропаднал престъпник. По ирония на съдбата историята, която разказва „Урок”, е вдъхновена от истински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка заради беднотия и мизерия. В главните роли на филма са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес.

Петър Вълчанов завършва филмова и ТВ режисура в класа на акад. Людмил Стайков, а Кристина Грозева завършва кино и ТВ режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ.