Опит за летене

Аки Каурисмаки е режисьор, който в България отдавна е познат. Тук са показвани нееднократно общите му проекти с брат му - Мика Каурсимаки. Двамата са считани за най-успешните финландски режисьори от 80-те години до днес, а Аки е по-популярният и харесван от двамата в чужбина.

Последният му впечатляващ филм гледахме през 2003 година. "Мъжът без минало", излъчен на седмия международен София филм фест, е втори от трилогията на режисьора за онеправданите, започнала с "Плаващи облаци" и завършваща с новия – "Светлини в здрача".

Последният филм, разбира се, е подобен на предишните два. Героят му отново е аутсайдер, попаднал в кофти ситуация, от която няма изход. Присъства и типичната за режисьора смесица от драма и особена комедия, само дето в "Светлини в здрача" преобладава първото.

Затова този филм е може би най-тъжният от всичките му филми досега. Но точно с тази тъга обаче този филм адски те зарежда – точно като малък проблясък светлина в непрогледен мрак.

Филмът показва мълчание и непукизъм, по невероятен и странен начин. И макар интересното снимане да е запазена марка на Каурисмаки, на няколко места адски се изненадах от интересни и нестандартни кадри и режисьорски хрумвания.

В "Светлини в здрача" главният герой – Койстинен – работи като нощен пазач в охранителна фирма. Той е безкрайно самотен, леко смотан и крайно необщителен. Животът му е доста тъп и неприятен. Единственото хубаво в него е надеждата, дори - убеждението, че е роден за величие, което малките хора понякога имат. Това убеждение им дава неподозирани сили да устоят на всичката помия, която им се случва и да изплуват само заради една кратка мисъл, един ясен проблясък на съзнанието, който е крайно нереалистичен и поради това – безкрайно красив и вдъхновяващ.

Койститнен мечтае да си има собствена фирма. И дори кара курсове по мениджмънт. Чул е от някакви места трикове как точно да го започне и е убеден в успеха и бъдещите си грандиозни успехи като вманиачения малък човек от "Оркестърът" на Ануи например. Нормален човек би помислил, че всичко ще свърши, след като в банката му се изсмиват в лицето и го гонят когато иска кредит, за да започне. Но това съвсем не е достатъчно, за да го съкруши.

Той преживява далеч по-ужасни неща. Попада в помията на и без това смърдящия си тъжен и мрачен живот. Мълчанието не му помага особено и в отношенията с жените и точно от тук произтичат всички беди във филма.

Макар че в Койстинен е влюбена една продавачка на кренвирши, той се оплита в мрежите на леко запусната, но красива блондинка в един бар. И въпреки че е очевидно презрението и неприязънта й към него, се връзва на всяка нейна дума.

Естествено се оказва, че тя неслучайно върти насам-натам и горкият човечец става жертва на мафията, която го топи за престъпление. И затворът е само началото на лавина от гадости, които му се случват без той никак да им се противопостави – освен с мълчание и примирение. Докато накрая на филма - пребит почти до смърт и захвърлен в едно сметище - по изгрев-слънце, той намира сили отново да мечтае и да вярва в светлото бъдеще.

Изобщо, във филма се случват много неща, но всичко е като различни вълни, като застъпващи се еднакви карти на домино, които никой не може да спре да падат, като махане на криле на птица, която прави неуспешен опит за летене с поглед, вперен към небето.

На теб героят ти се струва доста тъп, но някак и се съмняваш дали разбира накъде вървят нещата, или се е оставил безучастно на течението. Койстинен все едно живее чужд живот, все едно гледа своя отстрани и му е крайно безразличен, все едно е отделен от тялото си и просто го наблюдава как се лута насам-натам изгубило главата си в облаците.

В обобщение, "Светлини в здрача" не е за всеки. Мен например доста ме удари. Затова го препоръчвам като експеримент за всеядните киномани и като задължителен за истинските фенове на европейското кино.