Променливостта на кратката форма

Доста по-рано от обичайното време се откри и шестото издание на фестивала в Балчик. Както ви казахме, това стана на 23 юни.

Първите филми започнаха в 20.00 часа. Те бяха част от международната конкурсна програма.

Различни сюжети, истории, мисли, народности. Няма никакъв шанс прожекция от късометражно кино да те потопи в определена атмосфера, защото тя е твърде променлива и (естествено) кратка.

Силата й е и в това, че тук авторите не натрапват известността си, тъй като в повечето случаи това са първите им стъпки към голямото кино. Но точно в кратката форма се дават заявките за добрите режисьори.

„Габра” от Германия, влязъл абсолютно в контекста на кратката форма - да шокира и изненадва, се опита да разкаже по малко зловещ начин за договорите, които големите фирми сключват с обикновените хора.

Доста по-интересен бе „Животът от една гледна точка” (Израел). В болнична стая лежат двама пациенти. Единият се намира до прозореца и разказва на другия за това, което вижда през него. Минава красива жена, тя е червенокоса...

Пациентът рисува и разказвателно описва: детски смях, щастливи лица... След неговата смърт другият мъж мести леглото си до прозореца. Оказва се, че навън се вижда само стена...

„ Камък” (Великобритания) също показва „гледната точка”, но на три поколения - дядо, баща и син. Дядото прави стена от камък. За него тя е спомен от миналото, когато е бил добър строител. За бащата това е поредната стена, която ги отчуждава, а за сина – още една площадка, на която той може да си играе.

„Лимончело” от Испания е късометражен филм, който се състои от три още по-кратки истории. Авторите (трима) ни вмъкват в стилистиката на уестърна. Герои са с кожени шапки и пистолети. Отново виждаме типичния прах, който се извива по улиците.

Описателните движения на лицата и наперената стойка на тези, които раздават правосъдие. Мъжете са добри хора, шерифи, които понякога вършат и доста лоши неща. Жените залъгват мъжете, които, прехласнати по тях, са готови да извършат всичко, дори и непозволеното.

Музиката, особено специална в уестърна, също напомня на познатите шедьоври в жанра, като „Имало едно време в Мексико”...

И изобщо едни такива „смели” истории.

Следващият филм от програмата идва от Швеция. „Много е лесно” ни запознава с млади мъж и жена, които не могат да си намерят работа, заради детето, което имат. Двамата се впускат в битови приключения, заплитат се в лъжи, но твърде социалната тема не грабва така, както умеят да запленяват шведите.

„Такси” отново ни посочва правата на късометражното кино. Историята се заиграва с изненадата, със смешното и неочакваното.

Все неща, които изглеждат по-добре в късоматражното, от колкото в пълнометражното кино.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.