Не филийки, а едно пръстче погуби "Гадните копилета"

Едва ли когато сложи филийките в тостера, героят на Джон Траволта си бе помислил, че именно те ще доведат до неговата смърт.

Но точно така бе решил Куентин Тарантино в “Криминале”. Забравил за тях, Траволта гледа дълго и задълбочено персонажа на Брус Уилис и като че ли тъкмо двамата щяха да се разберат, когато препеченият хляб отскочи, а пистолетът на Уилис гръмна.

Филмът донесе на автора си "Златна палма" в Кан и учуди зрители и критика с необичайно представените до болка познати сюжети.

Именно Тарантино бе този, който за първи път предпочете началото на филма да е средата на историята.

А кървавите сцени пак се редуваха с любопитен диалог и вечни фрази.

И в "Гадни копилета" Тарантино върви по утъпканите пътеки на познатото кино, но без да спира да изненадва. Заглавието е нарочно сгрешено (Inglourious Basterds).

Военен филм, заснет като спагети уестърн. Дълги фрази в най-нетактичен (напрегнат) момент. Поетично отмъщение и безмилостен саундтрак, съчетал и фрагмент от любимата композиция на фюрера – Fur Elise.

Куентин Тарантино пак напомня, че обожава филмите с бойни сцени и не спира да ги интерпретира. Не му омръзва да краде епизоди и да ги цитира или дообработва, като ги прави по-гнусни, по-кървави и същевременно забавно зрелищни.

В новата си продукция режисьорът се захваща с една от най-интерпретираните теми в киното – Втората световна война, но преобръща добре познатото и прочетеното, като хич не спазва историческата последователност.

Неговата извадка от добрите във войната американци са изчанчени войници, известни като "Копилетата", които безжалостно скалпират и жигосват нацистите.

Групата е специално вербувана и изпратена в окупирана Франция, за да избива враговете и да им вдъхва ужас. Техният водач (Брад Пит) има същите мустачки като фюрера, но по френски изтънчени.

През това време нацистките водачи, включително и Хитлер, спокойно се излагат на риск да гледат военни филмчета на Гьобелс за големите им свръхсмели герои.

Куентин ги набутва в малък киносалон, собственост на еврейката Шошана (Мелани Лоран), с чернокож прожекционист.

Абсурдното продължава да се точи. Тарантино безкомпромисно убеждава, че в неговите филми не трябва да се търси реалност.

В неговата пародийна военна драма броят на куршумите е кът в сравнение със стрелящите се словесни шегички, бълвани непрестанно от персонажите.

Отново в “Гадни копилета” преобладават мъжките образи, но подобно на “Криминале” има една жена, която е отговорна за голяма част от сюжетната развръзка.

Тарантино продължава да поддържа култа си към насилието и към случайностите. Именно най-големите детайли оказват съдбовна роля в развитието на действието.

Така в една невзрачна кръчма идва опасността. Отново режисьорът подвежда зрителите, че голямата касапница може и да се размине.

Но не би. Този път не филийките, изскочили от тостера, а невинно подаващ се пръст отключва кървавата баня.

Вижте трейлър на филма: