Георги Първанов подготвя завръщането си в БСП?

Кирил Дрезов е преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания. Съосновател и водещ изследовател на Southeast Europe Unit (SEU). Като експерт по балканска политика е консултирал BBC World Service, Oxford Analytica, банки и правителства. 

Година преди края на президентския мандат на Първанов спекулациите около неговия бъдещ политически проект са сред водещите теми в медиите. Същевременно президентът засега запазва мълчание за конкретните си политически ходове след края на мандата. Според вас печеливша ли е за Първанов подобна ситуация на медийно гадаене и неизвестност?

Мисля, че тази стратегия е печеливша. С такова мълчание президентът Първанов само печели, защото се увеличават спекулациите, увеличава се в известен смисъл неговата представеност в медиите. Медиите говорят за него, така че няма лоша реклама – просто се вдига много шум, тези спекулации само създават някакъв интерес какво ще направи президентът. И от тази гледна точка мисля, че това за него е най-печелившата позиция.

Но докога Първанов може да запази мълчание?

Той може да мълчи до самия край на президентския си мандат и да остави всичките си опции открити, защото един политически проект има дотолкова значение, доколкото е свързан с някакви предстоящи избори. Когато неговият мандат свърши, ако сегашните тенденции продължават, едва ли може да очакваме веднага след това парламентарни избори. 

Така че президентът Първанов има все още достатъчно време да се ориентира. Аз все още не съм убеден, че той действително иска да създава някаква отделна партия или отделно движение – това е вероятно една от опциите, които той разглежда, но нека да не забравяме неговите сериозни връзки с БСП. И също един прецедент, който ние видяхме примерно в Република Македония - там бившият президент Бранко Цървенковски, излъчен преди това от тамошния Социалдемократически съюз, се върна в партията, оглави я като лидер и очаква при евентуални парламентарни избори да постигне някакъв успех и може би да стане отново министър-председател.

Тази възможност не бива изцяло да се изключва, защото в БСП има много сериозни критични гласове спрямо бившия премиер Станишев. Станишев, разбира се, е обременен и с наследството на тройната коалиция, която той оглавяваше. И това наследство, както знаем, не е особено позитивно. Така че Първанов си запазва своето влияние в БСП, това не бива по никакъв начин да се изключва. Разбира се, той може в един момент да реши, че някаква друга опция може да е печеливша за него, но това е открит въпрос – има ли въобще някакво място в българския политически живот за някаква такава опция.

Нека за момент приемем хипотезата, че Първанов рано или късно обявява собствен политически проект. Възможно ли е такъв проект да се окаже фактор в българския политически живот?

Аз имам много сериозни съмнения по този въпрос, защото първо трябва да имаме предвид доколко електоратът в България е отчужден от политически проекти. Ако допуснем, че президентът Първанов пробва с такъв проект, той до голяма степен трябва да повтори траекторията на проекта ГЕРБ. Ако той повтори тази траектория, тоест някакво гражданско движение, което след това прераства в партия, установяват се някакви връзки чрез местни избори с кандидати за кметове и други подобни, ако по този начин се постигне някакъв успех, може би има някакъв шанс. 

Но от друга страна аз не съм убеден, че Първанов би пренебрегнал една съществуваща структура като БСП при условие, че има някакъв шанс отново да я оглави.

Неизбежна ли е маргинализацията за БСП, ако Първанов предпочете собствен политически проект?

Аз не съм убеден в това нещо. Защото този проект може да се провали. Но ние сме още на един много начален стадий. Аз не виждам някакво движение, което да е пропрезидентско, по някакъв начин да се е обявило, освен едни спекулации. Ако се обяви такова движение, ако то направи някакъв опит да се легитимира в политическото пространство, ако постигне някакъв успех, едва тогава президентът би заявил за някаква връзка с този проект. 

Всичко показва, че президентът Първанов и преди това политическият лидер на БСП Първанов, винаги са действали достатъчно предпазливо и едва ли ще изгорят всички мостове зад себе си и да се хвърлят в неизвестното. Ако нещо ще се случва, то ще се случва бавно и с опипване на почвата, а не внезапно. Това е моето усещане поне.

_________________________

* заглавието е на редакцията