Сенатът в Рим може да задълбочи кризата в еврозоната

На премиера на Италия Силвио Берлускони му предстои ключово гласуване за бюджета. Това ще стане на фона на опасенията, че Италия може да тръгне по стъпките на Гърция и да стане новата жертва на дълговата криза в Европа.

В италианския парламент днес ще се проведе гласуване на закона за годишния бюджет. Обикновено подобно гласуване е по-скоро формалност, но този път то привлича силно вниманието – и поради страха по повод дълговата криза, и заради съобщенията, че някои поддръжници на Берлускони са готови да го напуснат, пише Би Би Си.

Вчера Берлускони, който досега оцеляваше при десетки вотове на доверие като премиер, опроверга съобщенията, че се готви да подаде оставка.

Опасенията поради плачевното икономическо положение на Италия обаче се засилиха, тъй като вчера сутринта се повиши стойността на новите кредити за италианското правителство.

Анализаторите се опасяват, че Италия, която е третата по величина икономика в еврозоната, може да стане следващата жертва на дълговата криза.

Опасенията за финансовото бъдеще на Рим за известно време дори засенчиха реакцията на кризата в Гърция, където премиерът Георгиос Папандреу се съгласи да подаде оставка.

Според кореспондента на Би Би Си в Рим има предположения, че Берлускони вече няма мнозинство в сената, след като някои депутати минаха в опозиция.

Берлускони обаче гневно отхвърля каквито и да са предположения за оставка. „Не разбирам как се разпространяват слуховете за моя оставка“, цитира Асошиейтед прес думите на Берлускони.

Днес също така ще се състои среща на финансовите министри на 27-те страни от ЕС. Преди десетина дни европейските лидери се договориха за увеличаване на фонда за финансова стабилизация от сегашните 440 милиарда евро на 1 трилион, така че той да може да бъде използван за разрешаване на дълговите проблеми на Италия и Испания.

Пазарите оценяват с все по-голям песимизъм възможностите на Италия да извършва плащанията по дълговете си.

Според експертите съмненията на инвеститорите по отношение на Италия са свързани не толкова с икономическата, колкото с политическата ситуация в Рим.