Каква е символиката на хотелските звезди?

Последните промени в Закона за туризма въвеждат срочна категоризацията за туристическите обекти. Вече хотели и други места за настаняване, както и заведенията, и туроператорите, ще получават категория, която ще важи за срок от пет години. Това предвижда приетият на второ четене Закон за туризма, който досега регламентираше безсрочна категоризация.

Представители на Министерството на икономиката са единодушни, че на база срочната категоризация ще се гарантира по-добро качество на предлаганите туристически услуги. Според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов въвеждането на срок на категоризацията защитава и правата на потребителите. Според него новият регламент няма да натовари бизнеса с административни действия и разходи, а ще следи дали се спазват изискванията за определената му категория в предходните години.

Бизнесът в туризма обаче приема срочната категоризация със забележки.
Председателят на хотелиерската асоциация Благой Рагин каза пред Investor.bg, че промените се приемат от представителите на бранша със смесени чувства. Той даде пример със страни от Европейския съюз, където категоризацията се извършва от браншовите асоциации и ако някой злоупотреби с качеството на услугите, веднага му се отнема правото да представлява гилдията.

Предприемачите и собствениците не трябва да чакат административни наредби, за да инвестират и постоянно да подобряват базите и услугите си, смята шефът на хотелиерите. По думите му всеки предприемач е наясно, че най-големият контролен орган е пазарът. „Ако клиентите не са доволни от услугите, които се предлагат, те ще спрат да посещават заведението или хотела, дори той да разполага с 6 звезди“, смята Рагин.

Българският туристически бизнес обаче се намира в преходен период, който ще продължи около 20-30 години, убеден е експертът. Едва след това поколението ще се радва на качествени услуги в туризма“, коментира Рагин.

Позицията на Елена Иванова от Съюз на собствениците-Слънчев бряг е, че трябва да има проверяващ и контролиращ орган, който да следи дали базата, такава каквато е била преди пет години, е същата и в края на този период. Според Иванова обаче основната отговорност трябва да се носи от всеки собственик, който е длъжен да инвестира в обновяване на хотелската си база, тъй като по този начин представя не само своя туристически продукт, но и имиджа на България като туристическа дестинация. Като цяло Иванова смята, че срочната категоризация ще помогне в тази посока.

Тя се аргументира, като посочва, че планирайки своята почивка и определяйки дестинацията, всеки турист взима под внимание не само цената на предлагания туристически пакет, но и атмосферата, която създава хотелиерът. „Външният и вътрешен интериор в хотелската база безспорно играят изключително важна роля при взимането на решение за място за почивка, смята Елена Иванова.

Звездите на хотелите не са мерило за качество, твърди Румен Драганов, директор на Институт за анализи и оценки в туризма и допълва, че се притеснява, когато вносителите на закона твърдят, че чрез въвеждане на срок за категоризацията, ще се гарантира качеството на хотелите.

В света отдавна се знае че категоризацията, класификацията и нивото на обслужване, като измерители на отделни стойности, свързани с хотелиерството, са само за статистически или фискални нужди и не могат да се приемат за мярка за качество на предоставяните услуги, обяснява експертът.
Драганов припомня, че поради тази причина категоризацията е отпаднала от насоките на Световната организация по туризъм (WTO) и след 1998 г. не се препоръчва на членовете на организацията, освен ако други нужди (фискални) не налагат това. Организацията смята, че категоризацията вече не може да бъде мерило на качество. Идеята е, че няма универсален измерител на качество на хотелиерските услуги, който може да бъде унифициран и не се налага такъв да бъде прилаган, защото опитът с категоризацията е показал, че много хотели са я използвали, заблуждавайки своите клиенти за действителното качество на предлаганите услуги.

Румен Драганов дава пример, че в началото на 90-те години на миналия век в Израел много от хотелите са се категоризирали с пет звезди и са разочаровали своите клиенти, които не са си представяли петзвезните хотели по такъв начин. От 1998 насам в Израел важи системата на марката, тоест хотелите са или от известни световни вериги, или независими хотели. Така е и в САЩ, Канада, Япония и много други страни. В различните страни практиката е различна. Във Франция има звезди от 0 до 4 и според тях се плащат данъците, но те не са мерило за качество. Във Великобритания водеща е марката.

Целият материал четете в Investor.bg