В Източна Европа е все по-малък ентусиазмът за приемане на еврото

В най-новите страни членки на Европейския съюз от Източна Европа се наблюдава все по-малък ентусиазъм за приемане на еврото, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Министър-председателят на Латвия Валдис Домбровскис предупреди, че сънародниците му се настройват против единната европейска валута. Той каза, че в балтийската държава има съпротива срещу обмисляното влизане в еврозоната до 2014 година.

"Пет години по-рано, преди кризата в еврозоната, всички искаха да приемем еврото, но не бяхме икономически подготвени. Сега, когато сме готови да влезем, мнозина са скептично настроени", заяви латвийският премиер в интервю за вестника.

Домбровскис, който предприе една от най-строгите политики на икономии в Европа, отчасти за да съхрани надеждите на Латвия за влизане в еврозоната, каза, че правителството му се придържа към целта за приемане на еврото през януари 2014 година, но призна, че ще трябва да положи доста усилия за това.

Съседна Естония, която също преживя строги мерки за икономии и тежка рецесия, се присъедини към еврозоната миналата година.

Според европейския комисар по валутните въпроси Оли Рен Латвия е на път да приеме еврото, след като успешно е изпълнила всички условия.

България, която подобно на балтийските страни е прикачила своята валута към еврото и е една от трите държави членки на ЕС, изпълняваща напълно критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната, наскоро даде да се разбере, че в скоро време не планира да приема еврото. Министър-председателят Бойко Борисов каза, че правителството му не възнамерява да приема единната европейска валута, преди да е приключила кризата в еврозоната, тъй като не смята, че е справедливо България да дава пари за спасяването на държави, които са по-богати от нея, посочва изданието.

В Полша обществената съпротива срещу приемането на еврото се увеличава със задълбочаването на кризата в еврозоната. Правителството настоява, че страната ще приеме еврото, когато икономиката й изпълни съответните критерии и когато, както се изрази министър-председателят Доналд Туск, "еврозоната бъде безопасна за всеки от своите членове".

В съседна Чехия ентусиазмът е още по-малък. Според правителството страната няма да се присъедини към еврозоната по време на мандата му, който изтича през 2014 година, а най-рано след 2020 година, като въпросът трябва да бъде одобрен на референдум. Известният със своя евроскептицизъм президент Вацлав Клаус определя Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) като "нещо чудовищно и възмутително" и казва, че няма да подпише поправката към договора на ЕС, създаваща спасителен фонд за еврозоната, отбелязва "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.