Малко автократи са преживявали толкова драматичен обрат на съдбата. Само преди три лета Владимир Путин изглеждаше като отчаян човек, докато яростно осъждаше въоръжените метежници, които в онзи момент си пробиваха път към Москва с оръжие в ръка. Тази „измяна“ представляваше „смъртоносна заплаха за нашата държавност“ и криеше риск от нова руска "гражданска война" – заяви той в извънредно обръщение. Думите и поведението на Путин разкриваха как неуспешният бунт, организиран през юни 2023 г. от Евгений Пригожин – покойния командир на наемническата групировка "Вагнер" – е разклатил трона на "царя" както никога досега, пише The Telegraph. Днес 74-годишният Путин има лукса да мисли не за вътрешен бунт, а за дипломатически триумф на международната сцена. Внезапно той се оказва на прага да постигне нещо, за което е копнел: тристранна среща с Доналд Тръмп и Си Дзинпин. И тримата лидери ще присъстват в китайския град Шенжен в сряда и четвъртък за среща на върха на страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Очаква се именно това събитие да бъде поводът, при който Путин ще се срещне с 80-годишния Тръмп и 73-годишния Си – привидно като равнопоставени партньори. Това навява спомени за Ялтенската конференция от февруари 1945 г., когато Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин – "Голямата тройка" – се събират, за да решат съдбата на следвоенна Европа. Това сравнение е силно преувеличено, а според експерти една евентуална тристранна среща в Шенжен едва ли ще доведе до нещо повече от възможност за ефектна снимка. И все пак, когато през 2023 г. Путин се бореше да потуши бунта на Пригожин, Америка – под ръководството на президента Джо Байдън – действаше в тясно сътрудничество с Европа, за да засили максимално натиска, изолирайки Русия на световната сцена. Днес Тръмп прави точно обратното: той обръща гръб на Европа и прокарва това, което на практика представлява безусловна реабилитация на Путин – и то в момент, когато руските сили продължават да опустошават Украйна. Ако Тръмп изобщо има някакъв логичен мотив, то той изглежда е просто възхищение към руския му колега.
Ако тези усилия доведат до това, че на Путин бъде позволено да преговаря с лидерите на двете най-могъщи държави в света, Кремъл несъмнено ще се възползва от шанса да представи срещата като доказателство, че Русия е излязла от изолацията и си е осигурила място на върха на световната власт.
Пропагандистите на Путин ще пренебрегнат всички неудобни факти
Пропагандистите на Путин ще пренебрегнат всички неудобни факти – включително това, че Русия формира едва около 2% от световния БВП, което я прави икономическо джудже в сравнение със САЩ и Китай. Те ще оставят снимките и символиката да говорят сами за себе си. Новата поп-арт картина на руския художник Алексей Сергиенко, озаглавена "Шенжен, 26", е изложена в галерията му в Санкт Петербург на 12 ноември 2026 г. Творбата, изобразяваща тримата световни лидери – президента на САЩ Доналд Тръмп, руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин, е посветена на предстоящата среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Често се правят сравнения с Ялта, но тази среща на световни лидери ще се различава в много отношения (на снимката: поп-арт картината на Алексей Сергиенко, посветена на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество). И така, как Путин постигна това? Какви биха могли да бъдат последствията? И защо една подобна тристранна среща в Шенжен не може да се сравнява с историческите примери за дипломация между великите сили?
Първият въпрос е най-лесен. След като оцеля след метежа на Пригожин, мобилизира цялата руска икономика за воденето на имперска война срещу Украйна и изпрати на сигурна смърт може би 500 000 свои млади сънародници, Путин вече е съвсем близо до постигането на заветната си дипломатическа цел. Това се дължи единствено на благоразположението на Тръмп. Никой друг американски президент не би помислил да му окаже такава чест – и със сигурност не без да поиска нещо в замяна. Тръмп – представян като майстор в сключването на сделки – заяви в понеделник, че „една от срещите“, които очаква в Китай, "ще бъде с президента Путин и президента Си". Това показва, че той е готов да поднесе на руския си колега този жест, без да иска нищо в замяна.
Краткият отговор е, че е малко вероятно една тристранна среща да доведе до съществени резултати – което може би ще донесе облекчение на останалата част от света. Си Дзинпин и Владимир Путин споделят ключов общ интерес, което обяснява техния прагматичен и напълно лишен от сантименталност съюз. И двамата искат Америка да признае водещата роля – или „сферите на влияние“ – на Русия и Китай в съответните им съседни региони.
Казано по-директно, двете страни се стремят да ограничат американското влияние в Европа и Азия, както и да отслабят връзките на Вашингтон с неговите съюзници на двата континента. Тръмп е първият стопанин на Белия дом, който или не разбира стратегията на Путин и Си, или е готов да се съобрази с нея – поне до известна степен.
Никой не може да каже дали Тръмп осъзнава – или дали изобщо го е грижа – че приемането на руски и китайски „сфери на влияние“ неизбежно би наложило отстъпление на Америка: от позицията на глобална свръхсила към тази на регионален хегемон на собствения ѝ континент.
Въпреки това, всяка среща в Шънджън неминуемо ще бъде доминирана и от две належащи кризи: войната в Украйна и тлеещият конфликт между САЩ и Иран. Едно от възможните изкушения пред тримата лидери е да се опитат да обслужат собствените си интереси чрез евентуална мащабна сделка, изградена по следния модел.
Русия и Китай – които съответно продават оръжие на иранския режим и купуват петрол от него – биха могли да използват това си влияние, за да убедят ръководството на Ислямската република да сключи мирно споразумение със САЩ, което да гарантира свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
В замяна на това Тръмп би могъл да принуди Украйна да се откаже от съпротивата си и да сложи край на войната при условията на Путин – например чрез възраждане на печално известния мирен план от 28 точки, предложен миналата година от американския пратеник Стив Уиткоф. Този план включваше всички основни искания на Русия, включително изискването Украйна да ограничи числеността на армията си и да се откаже от територии, които нашественикът дори не е успял да завземе.
Тим Уиласи-Уилси, старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI) и бивш британски дипломат, предполага, че тримата лидери може да се опитат да „разменят споразумение за Ормузкия проток срещу споразумение за Украйна“.
Подобна сделка би донесла на Тръмп успех, който той да представи пред обществеността; на Путин – победа над Украйна; а на Си – престижа от това, че е разрешил две от най-опасните световни кризи с един замах.
Според Уиласи-Уилси тази възможност превръща предстоящата среща в Шенжен в „опасен момент“ за Володимир Зеленски, който несъмнено ще бъде „силно разтревожен“ от изхода ѝ. Но способността на „титаните“ около масата да наложат волята си над Украйна или която и да е друга държава е по-малка, отколкото им се иска да вярват – дори ако приемем, че са готови да сключат сделка в този дух.
Тръмп вече многократно се е опитвал да принуди Зеленски да сложи край на войната при руските условия. Той отдавна е преустановил доставките на американски средства и безвъзмездно оръжие за Украйна.
Въпреки това Зеленски винаги е устоявал на този натиск – главно защото Европа е компенсирала липсата на американска подкрепа, осигурявайки на Украйна достатъчно оръжие и финансови средства, за да продължи борбата си срещу нашествието.
Междувременно поражението на Тръмп на междинните избори означава, че той не може да се надява да убеди Конгреса – който е под контрола на демократите – да отмени законодателството, налагащо американски санкции срещу Русия.
Путин и Си, които напълно осъзнават всичко гореизложено, несъмнено ще бъдат скептични относно способността на своя американски приятел да изпълни ангажиментите си в рамките на каквато и да е евентуална "голяма сделка". Ако се опитат да окажат натиск върху Иран за сключване на мирно споразумение с Америка, лидерите на Ислямската република вероятно ще им се противопоставят също толкова ефективно, колкото Зеленски отхвърли исканията на Тръмп. Възможностите за влияние на Си Дзинпин са ограничени от факта, че Китай така или иначе не може да внася петрол от Техеран по море, тъй като военноморските сили на САЩ блокират иранските пристанища. Освен това, иранската индустрия за производство на ракети и дронове е достатъчно мащабна и напреднала, за да може режимът да се справя и без военни доставки от Путин. Освен това, мащабните споразумения неизбежно налагат отговорности на страните, които ги сключват – което е една от причините една разумна велика сила да подхожда към тях с предпазливост. Дали Си Дзинпин наистина би искал да поеме отговорност за разрешаването на конфликта в Украйна, да не говорим за уреждането на противопоставянето между Америка и Иран? Кери Браун, професор по китаистика в "Кингс Колидж" в Лондон, смята, че по-скоро е вярно обратното. Съществуват обаче огромни различия между лидерите, които биха седнали на масата за преговори в Шънджън. Първата тема, която Тръмп спомена във връзка с евентуална среща, беше "ядреното разоръжаване".
Неговата дългогодишна амбиция е постигането на споразумение, което да ограничи размера на ядрения арсенал на Китай – подобно на официалните двустранни договори, които Америка и Русия са подписвали в миналото, за да ограничат своите запаси. Тръмп иска да включи Китай в тези рамки, превръщайки ги в тристранни.
Това обаче е тема, която Си Дзинпин няма никакво желание да обсъжда – нито тази седмица, нито когато и да било друг път. Той е ангажиран с изграждането на ядрени бойни глави с темпо, каквото никоя друга държава не е демонстрирала досега. Според оценки на Пентагона, през 2020 г. Китай е разполагал с малко над 200 бойни глави, а до 2023 г. броят им се е увеличил повече от два пъти, надхвърляйки 500.
Причината за това бързане е, че Си Дзинпин се стреми към постигане на ядрен паритет с Америка и Русия, всяка от които притежава над 5000 бойни глави. Последното нещо, което той иска, е да приеме ограничения, които биха го възпрепятствали и биха попречили на Китай да постигне тази цел.
Ако контролът над ядрените оръжия се окаже препъникамък в отношенията между Си и Тръмп, то различия ще има и между китайския лидер и Путин. В Китай няма как да не забележат как светкавичната кампания на Путин за завладяване на Украйна и превземане на Киев – планирана за дни или седмици – се е превърнала в опустошителна война, която продължава вече почти пет години. Макар Си може би споделя основната цел на Путин – да ограничи американското влияние, където е възможно, – той има сериозни основания да се съмнява във възможностите на своя руски колега. Що се отнася до неизбежните паралели с Ялтенската конференция, истината е, че Тръмп, Путин и Си разполагат с далеч по-малко относителна власт над останалия свят, отколкото „Голямата тройка“, която преди 81 години решава съдбата на Европа.
През 1945 г. Америка на Рузвелт формира около половината от световната икономика. Британската империя на Чърчил заема още една четвърт, а Съветският съюз на Сталин – още 10 процента. В Ялта "Голямата тройка" е разполагала с ресурс, възлизащ на близо 85% от световния БВП.
Днес Америка и Китай заедно притежават по-малко от половината от този дял – около 42%, а Русия добавя едва още 2%. Путин – безспорно най-слабият от тримата – вероятно ще бъде единственият, който ще настоява за постигането на реален резултат от евентуална среща. И макар Тръмп и Си може би да му предоставят възможността за среща и обща снимка, е малко вероятно да му осигурят някакъв съществен резултат. Целта е чудесна – особено за Глобалния юг и за [руското] население в самата страна. Но без съдържание това не е нищо. След седмица няма да има значение. След година също няма да има значение.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Индексите на Wall Street се понижават, Nvidia повежда спадовете в AI сектора*
Бавното поевтиняване на криптовалутите изяжда надеждата за възстановяване на трейдърите
Как могат да се защитят търговските кораби в Черно море?
Министерствата ще могат да харчат само до 90% от парите си до 1 ноември
Технологична платформа предлага 10 хил. евро гаранция срещу грешки на AI
„Компас Инвест“: Нито един инвестиционен продукт не гарантира постоянна доходност при всички условия
Дара остана без номинации за "Грами"
Терзиев с извънреден доклад за спасяването на 70 яслени групи
Прогноза за магнитни бури за периода от 16 до 22 ноември 2026
Таро хороскоп за 16-22 ноември: Неочакван обрат за Водолеите, ново начало за Телците
Чистка на „Герена“! Левски се разделя с двама
Предлагат звезда на Ботев Пд на ЦСКА, ясна е откупната клауза на играча
Синът на собственика на Левски Атанас Бостанджиев приключи сезона в Еврокупа 3
Кристъл Палас уреди новия си треньор
Левски с ключов ход за селекцията
Левски набеляза Ян Масомбо за зимната селекция, французинът впечатлява със 7 гола
Любовен хороскоп за 16 – 22 ноември 2026
Седмична нумерологична прогноза за 16 – 22 ноември 2026
Пухкав кекс с орехи пекан и канела за Деня на християнското семейство
Поверия за 21 ноември – Вълча Богородица
Не дръжте яйцата на това място в хладилника – ето защо
Зодия Стрелец обича различното – 10 красиви идеи за маникюр (+Снимки)
Здравословно и вкусно за вечеря: Колко полезна може да е дроб сармата?
Ролята на половите хормони в поддържане на сърдечно-съдово здраве
Как музиката влияе на успокояването на бебето?
Учредяват асоциация по андрология, която да въведе единни стандарти за спермограмата
ЕМА разширява употребата на биологична терапия при лупус
Придирчивото хранене – какво е и кога се превръща в проблем?
28 пияни и дрогирани шофьори залови КАТ за ден
С пълно единодушие: Членовете на финансовата комисия одобриха бюджета на Варна за 2026 г.
Затварят улица в "Бриз" заради аварията на магистралния водопровод
Община Варна планира да поеме нов дългосрочен дълг
Пациент преби лекар до безсъзнание
МОН подготвя промяна на модела за финансиране на училищата