Какво следва за КТБ?

Банкери и икономисти коментират как се е стигнало до фрапиращата „дупка“ в капитала на  КТБ и какво се случва оттук нататък с парите на вложителите, след като вчера стана ясно, че необходимите обезценки на активи в поставената под надзор банка възлизат на над 4,2 млрд. лв.

„КТБ би трябвало да се оздрави, за да се успокои обстановката в страната, но едва ли ще се намери инвеститор, който да направи такова голямо вложение. Другият вариант е обявяване на несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити“, заяви пред БНТ главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.

Тя коментира, че е изненадана от представения от БНБ доклад на одиторите за състоянието на КТБ. „Не мога да допусна, че такова нещо може да се случи в такъв огромен размер“, обясни тя.

Банкерът допълни, че по-голямата част от посочената обезценка се дължи на 82 кредита, които са с обща експозиция 3,4 млрд. лв. До дефицита се стига, тъй като заемите са отпуснати на фирми без история, които не са в добро финансово състояние, и това не е добра банкова практика. По тази група заеми покритието с обезпечение е само 2%, посочи тя.

„Не съм чула досега някой в банковата сфера да прилага такива практики. Банкерът е банкер, той не бива да се занимава с друго. Банката би трябвало да се ръководи от принципа, че ръководи не собствени средства, а на вложители“, каза още тя.

Запитана как досега никой не е разбрал какво е действителното състояние на КТБ, тя отговори, че публикуваните отчети в сайта на БНБ изглеждат нормално. Какво се крие зад тази информация, аз не мога да кажа, заяви Маринова.

Тя прогнозира, че ако се увеличат премийните вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете, това означава, че ще се вдигнат и лихвените проценти по кредитите. „Ние не печатаме пари, трябва да ги реализираме“, обясни банкерът.

Икономистът Любомир Дацов коментира пред БНР, че не е правилно да се говори за „дупка“, защото в момента липсват 4,2 млрд. лв. от финансовите отчети.

„Тези средства съществуват, защото са инвестирани в определени фирми и предприятия. Но одиторите правят оценка, че срещу тях няма реален залог. Нормално е да си помислиш, че след като няма обезпечение, тези пари едва ли ще бъдат върнати в банката“, обяснява той.

За бъдещето на банката той посочи, че нещата вече са предизвестени. „Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване. При такава сума – 4,2 млрд., мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че банката може да бъде оздравена. Ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона“, очаква финансистът.

Запитан дали има вариант само банка „Виктория“ да бъде оздравена, Дацов отговори, че това е относително малка банка, за разлика от КТБ, която беше четвъртата по големина в страната. Защитените депозити там са около 55 млн. лв., а има и инвеститорски интерес, затова хората с депозити там няма за какво да се безпокоят, смята той.

Дацов е убеден, че  гарантираните депозити ще бъдат изплатени, ако бъде обявена несъстоятелно на КТБ. Това според него може да стане най-рано след месец.

За Христо Михайловски от Агенцията за кредитен рейтинг звучи невероятно, че обезпечението на кредитите е около 13%. „Даже за една група са около 2%. Вие знаете, че в България кредитите се отпускат основно не при анализ за генерирането на паричен поток от бизнеса, а се търси обезпечение. И то от порядъка на 130 – 150%. Тук изведнъж са 13%“, коментира той пред БНР.

„Другото интересно нещо е, че официалната информация казваше, че лошите кредити са около 2%. При този анализ на одиторите те са около 80%. Струва ми се невероятна огромната разлика в числата, които се представят. Не поставям под съмнение данните, представени от одиторите, но някъде има грешка“, убеден е финансистът. 

По повод изявлението на Централната банка, че КТБ е представяла подвеждаща информация, той каза, че банковият надзор гледа първични документи. Имаме един анализ отпреди 7 – 8 месеца, който е с фрапираща разлика спрямо сегашната ситуация, отчита той.

„Банката е одитирана през 2013 г. от призната одиторска компания, сега също е проверена от признати одитори. Не може положението на банката да се влоши до такава степен за 3,4 или 8 месеца“, заяви експертът.

Той също смята, че би трябвало да се пристъпи към отнемане на лиценза на банката, но досега няма анализ какво ще е отражението върху икономиката.

„Колко са предприятията и заетите в тях и финансовите институции с депозити (в КТБ - бел. ред.) – трябваше да се реши кое е по-малкото зло с по-малко загуби за държавата“, коментира анализаторът.

Той не очаква казусът да се отрази на банковата система.

Развитието на казуса с КТБ може да следите тук

Още икономически новини четете в Investor.bg