Скок на данъка върху лихвите носи повече минуси

По-скоро недостатъци, отколкото предимства ще има евентуалното увеличение отново до 10% на данъка върху доходите от лихви по депозитите, според анкета на Investor.bg сред водещи икономисти.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова аргументира предложението с това, че приходите в бюджета ще се увеличат с 80 млн лв. Данъчната ставка от 10% беше в сила от 1 януари 2013 г., след като НС одобри предложението на бившия финансов министър Симеон Дянков.

Идеята на управляващите не е добре премислена и аргументирана, заяви икономистът от ИПИ Калоян Стайков.
„Ако данъкът стане 10%, очаквам да настъпи преструктуриране на спестяванията. Със сигурност ще последва разместване в този сегмент“, е категоричен анализаторът.

Според него предложението на управляващите противоречи на логиката на данъчната система в България – сравнително високи косвени данъци (ДДС) и сравнително ниски преки данъци, с цел да се насърчават инвестициите и спестяванията и да се обезкуражава твърде високото потребление.

Той определи като спорна аргументацията още при въвеждането на данъка от Симеон Дянков. „За да има инвестиции, трябва да има спестявания. Сега се тръгва точно в обратната посока – да облагаме спестяванията. Ако няма достатъчно инвестиции, това е заради нестабилната икономическа среда и нереформираната съдебна система“, допълни Стайков.

По думите му в момента във финансовото министерство се чудят откъде да намерят допълнителни приходи в бюджета. Планираните приходи от увеличения налог обаче – около 80 млн. лв. допълнително, били несъпоставими с консолидираните разходи. Търсенето на нови приходи не замества запълването на дупките в бюджета, добави той.

Във връзка с предупреждението на БСК, че вложителите могат да се насочат към банки в други европейски страни, икономистът каза, че вложителите са гъвкави. Той припомни, че при въвеждането на данъка за около три месеца депозитите са били преобразувани в спестовни влогове.

„Сега не е ясно накъде ще се тръгне, ако данъкът бъде повишен и какви ще са резултатите“, предупреди Калоян Стайков.

Васил Вълков, директор „Частно банкиране“ в Тексим Банк, заяви, че е негативно настроен  относно последиците от този данък. По думите му страна ни не е в ситуация, в която трябва да се облагат тези доходи, още повече, имайки предвид турбуленциите, които се наблюдават на пазара в последните месеци.

Според него, ако се стигне до облагане, е редно да се облагат доходите от всички банкови продукти. По думите му няма логика безсрочните да не се облагат, а срочните депозити да се облагат.

„Съществува риск хората да бъдат подтикнати към по-рискови схеми, които в един момент биха могли да изиграят лоша шега на всички на пазара. Големи печеливши ще бъдат управляващите дружества, които предлагат различни фондове, защото по закон доходите от тях не се облагат“, коментира Вълков вероятността клиентите да се насочат към необлагаеми продукти или инвестиции за сметка на облагаемите депозитни продукти.

Чрез повишаването на данъка върху лихвите по депозитите и разширяването на обхвата му очевидно се прави опит да се съберат допълнителни пари в бюджета с оглед на очертаващите се проблеми с бюджета за догодина и очертаващ се свръхдефицит, каза Георги Ангелов от „Отворено общество“.

Със сигурност обаче няма да има високи доходи от увеличаване на данък „лихва“, категоричен е икономистът.
Проблемът по думите му е, че лихвите се понижават – те вече бяха намалени след случилото се с КТБ, а сега след 4 декември, когато започва изплащането на гарантираните депозити, системата ще бъде залята от нова ликвидност и лихвите ще падат още, обяснява икономистът.

„Проблемът е, че все по-малко има какво да се облага. Така че целта на управляващите с този данък едва ли ще бъде постигната“, посочи Ангелов.

Според него за поредна година ще стане ясно, че данъкът върху лихвите по депозитите няма да изпълни заложените очаквания. Освен това България като бедна на капитали страна трябва да насърчава спестовността, а този данък според него не работи в тази посока – нито в краткосрочна, нито в дългосрочна перспектива.

Има аргументи както „за“ предложението така и „против“, коментира Лъчезар Богданов от IndustryWatch. Има логика данъкът върху лихви по депозитите да се увеличи от 8 на 10% и да се разшири обхватът му от гледна точка на изравняване на третирането на доходите, тъй като доходите от лихви са доходи като всички други, счита той. В полза на данъка е фактът, че по-добре работят системи с ниски ставки и широка основа, а не обратното, коментира икономистът.

Като аргумент „против“ този данък може да се посочи, че това е данък върху спестовността, а по принцип българите спестяват малко, защото не спестяват в нищо друго освен в банкови депозити. „А по принцип имаме нужда да  стимулираме спестовността, защото сме бедна страна“, каза Богданов.

Въпреки че не може да се каже с точност какъв би бил фискалният ефект, като изключим вече посочената цифра от 80 милиона лева, очевидно сметките показват, че това би повишило в краткосрочен план приходите, но в дългосрочен план би трябвало да се направи фискален анализ, а именно такова звено липсва у нас, поясни още икономистът. В същото време дебатите в парламента са по-скоро с политически аргументи, защото реално липсва фискалната база, върху която да стъпи разговорът, казва още Богданов.

Нормално е данъчната политика да върви в посока, която цели справедливост в облагането, смята Руслан Иванов от Центъра за изследване на демокрацията. Данъкът върху лихвите по депозитите е доход като всеки друг и затова банковите доходи също следва да се облагат, поясни той.

Подробности за мненията на икономистите четете в Investor.bg