Разглеждат наново делото срещу акушерката Емилия Ковачева

Върховния касационен съд (ВКС) върна на Софийския апелативен съд за ново разглеждане делото срещу акушерката Емилия Ковачева за опита за умишлено убийство на бебето Никол, съобщиха за "24 часа" от съда.

Делото е образувано по жалби на подсъдимата Емилия Ковачева и на частния обвинител и граждански ищец Никол Д., представлявана от родителите й, срещу решението на САС, с което е изменена присъдата на СГС, като размерът на наложеното на Ковачева наказание бе намалено от 18 на 16 години "лишаване от свобода". В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимата е призната за виновна за опит за убийство на малолетен, намиращ се в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Осъдена е на 16 години "лишаване от свобода", както и да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.

Тричленният състав на ВКС приема, че двете касационни жалби са допустими, като частично основателна е тази на частния обвинител и граждански ищец.

Неоснователно е оплакването на подсъдимата за допуснати нарушения във връзка с установяване на обективната истина по делото. В акта си апелативната инстанция е анализирала всички доказателства, при това с необходимата задълбоченост и аналитичност, като е изложила убедителни мотиви.

И в двете касационни жалби се правят оплаквания за явна несправедливост на определеното наказание от 16 години "лишаване от свобода", като диаметрално противоположни са твърденията – тези на подсъдимата са за неоправдано завишен размер на наказанието, а частното обвинение го намира за занижено с оглед на вида и размера.

На внимателна преценка подлежи приетата от САС като смекчаващо обстоятелство продължителност на процеса, се казва в решението на ВКС. Наказателното производство, водено срещу подсъдимата, е било с продължителност около 5 години от извършване на деянието.

По отношение на изразеното съжаление от подсъдимата в последната й дума пред въззивния съд и на допълнително събраните характеристични данни за личността u върховните съдии приемат, че те не могат да бъдат ценени като допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразеното от подсъдимата пред САС съжаление е заявено декларативно и твърде късно, за да се приеме, че то е с цел разкаяние. Добрите характеристични данни са сред смекчаващите обстоятелства, ценени още от първия съд и възприети за такива от въззивната инстанция, поради което събраните допълнителни доказателства ги подкрепят, но не могат да бъдат ценени самостоятелно втори път.

Според върховните съдии уваженият размер на гражданския иск не сочи на явна несправедливост, като изцяло правилна е преценката на решаващите съдилища.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.