Юристи: Който има правен интерес, може да обжалва актове на Петков

Всеки документ, подписан от Кирил Петков за времето, в което е бил министър, може да бъде оспорен пред административен съд. Но това не значи, че актовете на министъра автоматично са невалидни. Да обжалва актовете може само този, който има правен интерес. Това каза за БТА проф. Огнян Герджиков по повод решението на Конституционния съд от днес, с което беше обявен за противоконституционен указът на президента в частта, с която за служебен министър на икономиката беше назначен Кирил Петков.

По думите на Герджиков решението на Конституционния съд не е най-точното юридически, но правото не е математика, а е въпрос на тълкуване.

Последиците от решение на КС са ясни - този указ на президента все едно никога не е издаван и все едно Кирил Петков никога не е бил министър, посочи Киров. И допълни, че не може, ако няма орган, актовете му да пораждат правно действие. От правно нищо не може да следва правно нещо, каза още Киров.

Той също е на мнение, че всеки, който има правен интерес, може да обжалва актовете на Петков във Върховния административен съд. Освен това бившият министър трябва да върне всички заплати, които е получил и дори командировъчни, които е ползвал.

Проф. Киров е на мнение, че новият министър може да издаде нови актове с идентично съдържание като тези, подписани от Петков, но те ще действат занапред, защото административните актове нямат обратно действие.

Юристът е на мнение, че ситуацията ще има отзвук след изборите и ковид кризата, но е важно да не се допуска повторение на подобни казуси.

Във връзка с решението на Конституционния съд доц. д-р Наталия Киселова каза за БТА, че актовете на Кирил Петков като министър могат да бъдат оспорени, според техния вид, пред Върховния административен съд или Административен съд София-град, но само от лица, които имат правен интерес.

За това какви са последиците от решението на КС доц. Киселова коментира още, че на първо място те са политически, защото "това стана част от кампанията", като добави, че "това може би е била и целта на тези, които са внасяли искането" до съда. "На второ място, в някаква степен, това повдига и морални въпроси, а по отношение на г-н Петков може да има и конкретни юридически измерения - и наказателна, и административна отговорност, ако се стигне до оспорване на актове", добави доц Киселова.

На въпрос дали държавният глава или президентската администрация са имали задължение да проверят данните, които Кирил Петков е декларирал за своето гражданство, доц. Киселова отговори: "Няма такава възможност, освен ако самият кандидат за министър не ги е информирал. Те няма как да разберат".

Попитана дали решението на КС може да бъде основание да се поиска импийчмънт на президента Румен Радев, доц. Киселова обясни: "До 30 юни миналата година, когато излезе едно тълкувателно решение на Конституционния съд, по искане на главния прокурор, в теорията се поддържаше тезата, че указите, ако бъде установена противоконституционност, не са основание за задвижване на процедурата за отстраняване. След 30 юни, когато беше постановено решението, съдът казва, че само Народното събрание може да прецени, когато бъде отправено искане към него."