След комунизма: от болшевизъм към рушвети

Юта Стрике не иска да каже къде е прекарала последните няколко седмици. Но фактът, че най-известният служител от системата за борба с корупцията в Латвия бе принудена да напусне страната заради личната си безопасност, и то в момент, когато се правят политически опити да се орежат правомощията на агенцията й, е признак за засилващата се вълна от подкупност в бившите комунистически държави и за проблемите - и дори опасностите, пред които са изправени онези, които се опитват да се справят с нея, пише списание „Икономист“.

Корупционен скандал, който свързва политическа партия с частна агенция за сигурност, разтърси Чехия.

В България яростните усилия да се "уреди" търг за изграждане на ядрени мощности като че ли докара политиците до безпомощно състояние.

В Румъния и Словакия усилията да се реформира съдебната система забуксуваха.

Дори политическите аутсайдери, които успяват да спечелят избори с антикорупционни програми, само за месеци биват повлечени от системата.

Корупцията трудно може да бъде измерена и се проявява по много и разнообразни начини.

Естония е като че ли по-слабо засегната от корупция в сравнение с някои западноевропейски държави. Малко са обаче страните от Източна Европа с по-лоша
репутация от Гърция.

Изненадващ обаче е фактът, че и най-закоравелите воини в борбата с корупцията изглеждат обезкуражени. Алина Мунджиу-Пипиди, румънска активистка и преподавателка, оприличава разяждащото въздействие на корумпираните държавни служители, които си търсят допълнителни доходи, с проклятието на лесните
пари от петрола и природния газ в Русия.

Усилията срещу корупцията не успяха да ангажират широката публика, казва тя, затова активистите на движението против корупцията започнаха да се отчайват.
Ян Урбан, бивш чешки дисидент, превърнал се в активист на кампанията за чисто правителство, е съгласен с тази оценка. "Необходим е поне мъничко успех", казва той. Активисти от чешки групи с имена като "Да ги изхвърлим през прозореца" и "Промяна и политици" с радост изхвърлиха на изборите миналата година мнозина от старата гвардия.

Но новото правителство бързо се отдаде на вътрешни дрязги, представи се като затънало в бизнес интереси и не успя да изпълни обещанията си да се справи с корупцията.

Причините за възникване на корупция също са много. Заради финансовата криза хората станаха по-склонни да "секат завоите".

Хората, които подават информация за корупция, не са добре защитени. Фирмите, които не искат да плащат подкупи, губят от онези, които го правят, например техни руски и - все по-често - китайски конкуренти. Фирмите се опасяват, че заемането на твърда позиция предизвиква възмездие: бюрократичен натиск, произволни искания на данъчните власти или загуба на договори за обществени поръчки.

Влиянието на Европейския съюз губи силата си, след като дадена страна стане негов член. Всъщност милиардите евро, които текат от Брюксел за модернизиране на инфраструктурата и обществените услуги, често се превръщат в източник на корупция.

Компании, политици и държавни служители се сговарят да уреждат търгове, често в условията на безнаказаност. Контролът за прилагането на закона е слаб, а избирателите са станали апатични и цинични.

Медиите се отдават на безразборен лай, но рядко хапят.

Мизерните редакционни бюджети задушават журналистическите разследвания. Рекламните кампании, свързани с пропагандирането на договори с европейско финансиране и правила, създават големи възможности за държавни служители и политици да "възнаграждават" благоприятното медийно отразяване.

Най-големият рекламодател в Литва, например е министерството на земеделието. Неговата дейност много рядко е обект на критични коментари. Държавните предприятия често играят същата роля.

Печалбата на медиите се срути след избухването на финансовата криза. Това накара много чуждестранни собственици да се отърват от губещите си активи. Гладни за влияние местни олигарси получиха възможност за множество изгодни сделки.

Шведските собственици на най-големия всекидневник в Латвия, "Диена", го продадоха чрез неясна поредица от сделки на неизвестен собственик. Много от добрите журналисти във вестника, в това число и участвалите в антикорупционни разследвания, напуснаха или бяха уволнени.

Единствената разследваща програма на чешката телевизия бе подложена на натиск, след като се зае да разплете някои странни правни маневри, свързани с неправомерните действия на правителството спрямо чуждестранна компания за кръвна плазма.

"Това е типичен пример как правителства от всички окраски се опитват да смажат разследващата журналистика", твърди Ян Урбан.

След като веднъж е проявил смелост да се изправи срещу тайната чешка полиция при комунистическия режим, той не се страхува от съд заради язвителните публикации в неговия блог.

Но заплахите са навсякъде. Олигарсите изкривяват медийното поле, като субсидират питомни медийни източници.
 
Бодо Хомбах, шеф на ВАЦ – един от най-големите германски инвеститори в медии, твърди, че "тясното преплитане на олигарси и политическа власт отравя пазара". Такива собственици, твърди той, купуват медии, за да оказват политическо влияние, а не за да търсят печалба.

Някои хора дори са разтревожени, че медиите се плъзгат надолу към италианските медийни стандарти.

Решения се намират рядко. Гласоподавателите се скупчват около "здравата ръка", която често има опит от тайните служби.

Българският политически наблюдател Иван Кръстев твърди, че истинският проблем с корупцията е в това, че тя привлича съучастници.

"Накрая се стига до сенчести мрежи, които правят дадена страна неуправляема - или управляема от някой друг".

Едва 20 години след като си върна свободата, голяма част от Източна Европа рискува да я компрометира.

(БТА)