Сили на НАТО оставили африкански имигранти да умрат

Десетки африкански имигранти са били оставени да умрат от глад и жажда в Средиземно море, след като призивите им за помощ били неколкократно пренебрегнати от европейски и натовски военни части, съобщава британският всекидневник "Гардиън".

Кораб със 72 пътници на борда, сред които няколко жени, малки деца и политически бежанци, преминал през серия от злощастни събития, след като отплавал от либийската столица Триполи за италианския остров Лампедуза в края на март. Въпреки че италианската брегова охрана била уведомена, че корабът е подал сигнал за бедствие и въпреки че плавателният съд установил контакт с военен хеликоптер и самолетоносач от силите на НАТО, никой не предприел спасителна мисия.

Само 11 от всичките 72 пътници били живи, когато корабът бил отнесен от теченията на либийския бряг след 16-дневно носене по вълните в открито море. Всички останали загинали от глад и жажда. Впоследствие загинали още двама души. "През последните дни не можехме да се познаем. Всички или се молеха, или умираха", разказва един от деветимата оцелели.

Разследване на "Гардиън" е установило, че корабът, който отплавал от Триполи на 25 март, превозвал емигранти от Етиопия, Нигерия, Еритрея, Гана и Судан. Сред тях имало двайсет жени и две малки деца. Ганайският капитан насочил кораба към остров Лампедуза, но след 18 часа в морето плавателният съд изпаднал в беда и започнал да губи гориво.

Емигрантите се свързали чрез сателитен телефон с еритрейски пастор в Рим, който уведомил италианската брегова охрана. Тя определила приблизителното местоположение на кораба на около 60 мили от Триполи и уверила пастора, че е уведомила компетентните власти за ситуацията.

Скоро над кораба прелетял военен хеликоптер с надпис "Армия". Пилотите спуснали бутилки с вода и пакети с бисквити и обяснили с жестове на пътниците, че трябва да изчакат спасителен кораб. Такъв обаче не пристигнал.

Все още нито една държава не е потвърдила, че хеликоптерът е неин.

Говорител на италианската брегова охрана заяви: "Сигнализирахме на Малта, че корабът се насочва към тяхната зона за наблюдение и спасителни операции, обявихме тревога и наредихме на всички плавателни съдове да потърсят този кораб, което ги задължава да се опитат да го спасят". Малтийските власти обаче отрекоха да са имали каквото и да е общо с кораба.

След неколкочасово очакване емигрантите на борда осъзнали, че помощ не идва. Корабът разполагал само с 20 литра гориво, но според капитана Лампедуза била достатъчно близо, за да може да се стигне дотам и без помощ. Това се оказало фатална грешка. На 27 март корабът се загубил и останал без гориво, носен от морските течения. Хората останали без храна и вода.

По някое време на 29 или 30 март корабът им бил отнесен близо до самолетоносач на НАТО - толкова близо, че било невъзможно военните да не го забележат. Според оцелелите от самолетоносача излетели два изтребителя и прелетели над техния кораб, докато пътниците вдигнали на ръце двете умиращи от глад бебета. Помощ обаче отново не дошла.

Корабът на емигрантите не могъл да се приближи повече до самолетоносача и бил отнесен от течението. Останали без храна, гориво и връзка със света, пътниците започнали един по един да умират от жажда и глад.

След подробно разследване "Гардиън" е достигнал до извода, че самолетоносачът най-вероятно е бил френският кораб "Шарл де Гол", който по това време действал в Средиземно море.

Първоначално френските власти отрекли той да се е намирал в региона по това време, но след като им били предоставени съобщения в медиите, които противоречали на тяхното твърдение, те отказали коментар.

За повечето имигранти разминаването със самолетоносача се оказало фатално. През следващите 10 дни почти всички на борда загинали. Пътниците запазили две шишета с вода, спуснати от хеликоптера, за двете бебета и продължили да ги хранят и след като родителите им починали.

Един от оцелелите се спасил от жадна смърт, като пил собствената си урина и изял две тубички паста за зъби. След два дни обаче бебетата също починали.

На 10 април корабът бил изхвърлен на брега край либийския град Зилтан. От всичките 72 души, които заминали от Триполи, само 11 били живи. Един от тях починал почти веднага, след като достигнали брега, а друг намерил смъртта си малко по-късно в затвора, след като силите на Муамар Кадафи арестували пътниците и ги държали в плен четири дни.

Въпреки травмиращото преживяване оцелелите, които се крият в къщата на етиопец в Триполи, са готови отново да се опитат да пресекат Средиземно море, за да достигнат Европа и да получат убежище.

(БТА)