Ще доведе ли дълговата криза до разпадане на Европейския съюз?

Предвид политическата картина в ЕС, дългова криза в Европа сега може да доведе до разпадането на съюза. Това не е основен сценарий, но съществува такава опасност поради набирането на сили от антиевропейските партии. Те ще подбутват в посока на по-разединена Европа. Това коментира Янко Христов, ръководител „Бизнес развитие и продажби“ в Alaric Securities, лицензиран европейски инвестиционен посредник, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Евентуална дългова криза във Франция може да засегне и другите държавни облигации в еврозоната, тъй като става въпрос за втората по големина икономика на Европа, отбеляза Христов.

На този етап той не вижда ефект от проблемите на дълговите пазари върху пазарите на акции в Европа, но все пак отбеляза, че те са тясно свързани.

„От ключово значение е да отделим политическото говорене от икономическите показатели. Твърденията за пълен крах на Европа са по-скоро политическо изказване на антиевропейските партии.“

Христов не е привърженик на тезата, че в Европа не се произвежда нищо и припомни, че единствената компания в света, която е пълен монополист в сферата на изкуствения интелект по цялата верига на доставки, е европейска – ASML.

Той все пак отбеляза, че икономиката на Европа е силно съсредоточена върху услугите и ако се стигне до дългова криза, тя ще намали потреблението и това вероятно ще се отрази на акциите в дългосрочен план.

Дълговата криза във Франция

Всички предпоставки за дългова криза във Франция са налице – съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) е около 119%, а дефицитът е около 5 на сто, отбеляза Христов.

„Франция е една от най-социалните държави в Западна Европа наред със скандинавските страни, с една от най-ниските възрасти за пенсиониране. Пенсионното осигуряване е най-голямото перо в бюджета с около 18%, следвано от здравеопазването и другите социални надбавки и грижи.“

Взети заедно, тези пера съставляват около 40-45% от бюджетните разходи, отбеляза Христов и добави, че Франция, както и някои други европейски страни, трябва да вземат тежки политически решения.

Той не вижда друг вариант, освен краен следващ президент на Франция (сред кандидатите за президентските избори догодина са крайнодясната Марин льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон – бел. ред.).

От президента Еманюел Макрон се очакваше да вземе по-трудни решения, но това не се случи и проблемите в страната се задълбочават. Бюджетният дефицит продължава да нараства, а спредът между френските и германските държавни ценни книжа, които се считат за бенчмарк, се разширява. Това показва недоверие на инвеститорите към възможностите на Макрон да се справи с проблемите, посочи Христов.

Според него Гърция е много добър пример за страните, които се борят с дългова криза. Към 2020 г. съотношението между дълга и БВП на страната е 200%, към момента то е сведено до 140% от БВП. Ако има политическа воля да се вземат тежки решения, кризата може да бъде избегната, счита събеседникът.

Цените, протестите в Европа и гневът на европейците

След пандемията от Covid-19 цената на живота нараства значително и това създава проблеми особено за младите хора – те трудно намират работа, разходите им нарастват, за тях е почти невъзможно да закупят жилище, особено ако идват от семейства с ниски или средни доходи, обясни Христов.

„Франция е водеща в протестите, тъй като има история на протестираща страна. В Италия премиерът Джорджа Мелони е един от най-стабилните политици в съвременната история на страната, но виждаме протести и там.“

Европа има сериозни проблеми, които трябва спешно да бъдат разрешени. Потенциалните печеливши от протестите на последващите избори са ляв кандидат в Португалия и крайнодесни кандидати в по-голямата част от Европа, отбеляза събеседникът.

Според него проблемът на Стария континент е комплексен – той е започнал със силно нарастване на цените на имотите, който е довел до жилищна криза, особено за по-младите европейци. Поскъпването на жилищата в по-голямата част от Европа вече се е охладило, но сега се покачват цените в реалната икономика – на храни и всякакви консумативи.

Към това се прибавя и фактът, че Европа, както и останалият свят, бяха свикнали от дълго време да живеят с много ниски лихви. Покачването им също е допринесло за недоволството. Нито една страна от Западна Европа не е в топ десет по ръст на БВП сред европейските страни, това е интересен показател, който също трябва да се има предвид, отбеляза Христов.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria