Русия няма да се откаже от Грузия

Грузия и Русия не поддържат дипломатически отношения, взаимно се обвиняват в тероризъм, но същевременно развиват активни икономически отношения. И двете страни в тези връзки или страдат от политическо недомислие, или градят далечни планове, ясни само за "посветените", пише Росбалт.

Грузинското вътрешно министерство твърди, че през последните дни е осуетило два опита за терористични атентати, поръчани от руските тайни служби. Властите в Русия също не дремят: Грузия от години вече слуша как я обвиняват, че по един или друг начин подпомага тероризма.

На този фон грузинските власти, включително президентът Саакашвили, твърдят, че радикалната опозиция в страната провокира размирици "с руски пари".

Посочва се и кой "усвоява" тези средства – бившият председател на парламента Нино Бурджанадзе и бившият министър на отбраната Иракли Окруашвили.

Нека обаче отбележим, че докато бяха в структурите на властта, и двамата се проявиха едва ли не като най-върли противници на Русия - и политически, и икономически. Бурджанадзе например заяви от трибуната на парламента, че е категорично против навлизането на руски енергиен капитал в Грузия и няма да смени свободата на страната си срещу битови блага, сиреч руски ток и газ.

Всички помнят добре и крилатата вече фраза на Окруашвили, че "в Русия се продават и фекалии" (така бившият министър на отбраната посрещна забраната на Москва върху доставки на грузински вина за руския пазар).

Още от 1991 г. впрочем (тогава Грузия си върна независимостта, изгубена през 1921 г.) в грузинската политика постоянно е проличавала "руска следа". Нищо чудно - цял Кавказ, включително Грузия, е зона на повишен интерес за Русия.

Съответно Москва се опитва да контролира региона, да го задържи в своята сфера на влияние. Друг въпрос е, че се случва да го прави доста недодялано, с което изобщо не укрепва проруските нагласи сред грузинското население.

Преломен момент в това отношение бе войната през август 2008 г., след която Русия призна за независими Абхазия и Южна Осетия.

При все това днес някои политици, включително Нино Бурджанадзе, се опитват някак (пряко или косвено) да сплотят населението около "руската идея". Както отбелязват наблюдатели в Тбилиси, малцина скланят да бъдат сплотени.

Склонилите пък се ръководят от два мотива: носталгия по "охолния живот" в единната държава на име Съветски съюз, която свързват с Русия или разочарование от Запада - грузинците очакваха от него повече, тоест да се замогнат.

В същото време въпреки официалната политическа неприязън двете държави развиват нещо като икономическо сътрудничество. По-точно, Русия изкупува активи в Грузия. Руският пазар обаче отдавна и плътно е затворен за грузинска продукция.

Грузинските власти не виждат нищо необичайно в тази двойствена ситуация - те обичат да разправят, че не смесват политиката с икономиката и май го доказват на практика. Но след като знаем, че руският енергиен, а и банковият капитал обикновено гледат да не се отклоняват от общия политически курс на страната, присъствието им в Грузия изглежда най-малкото странно.

Върху което акцентира вниманието част от грузинската опозиция, твърдейки, че президентът на Грузия всъщност бил "управляван от Москва" и Русия нямала никакъв интерес той да напусне поста - не се знаело какво ще върши новият грузински ръководител.

Мисълта за "обвързаност" на Саакашвили с руските власти бе прокарвана особено упорито от Бурдажанадзе; тя самата впрочем, след като мина в опозиция, няколко пъти вече се отби в Москва.

Засега обаче няма признаци Грузия да губи от продажбите на енергийни и други активи, станали собственост на Русия.
 
Затова пък можем смело да твърдим, че на 26 май опозицията изгуби с опита си да разиграе "руската карта": тя не само че не се вписа в примитивния грузински политически пасианс, а направо изхвърча от него, защото отблъсна неутралния електорат.

Жестокото потискане на майския протест безспорно накърни и реномето на властите, и реномето на радикалната опозиция. Макар че още не е ясно как ще се им се отразят в обозримо бъдеще техните хитри политически кроежи, а също и тясното икономическо обвързване на Грузия с руския капитал.

Някои експерти смятат, че Тбилиси продава на Русия стратегически активи, тласкан от безизходица: темповете на приватизацията в Грузия съответно и на инвестиционната активност започват да спадат и никой не проявява интерес към грузински обекти освен Москва.

Други аналитици посочват, че грузинските власти спазват все пак някакъв географски баланс при отчуждаването на енергийни обекти например, макар да подозират, че зад външно неруски компании може все пак да стои Русия.

Активната руска дейност според тях е разбираема, тъй като Москва по принцип е склонна да инвестира в райони, криещи политически и икономически риск.
И двете версии впрочем налагат извода, че Русия не би оставила Грузия да се измъкне от нейната зона на влияние.

(БТА)