Човекът, спасил Чърчил, Сталин и Рузвелт

В Русия отбелязват 100-годишнината от рождението на съветския разузнавач Иван Агаянц. През 1941-45 г. като главен резидент на съветското разузнаване в Иран Агаянц научава за готвено покушение срещу тримата лидери на Великобритания, САЩ и СССР – Уинстън Чърчил, Теодор Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Техеранската конференция през 1943 г.

Благодарение усилията на разузнавача германските резиденти са били навреме обезвредени, пише „Российская газета“.

За тайните на разузнавателната дейност пред вестника разказва героят на Съветския съюз, полковникът от Службата за външно разузнаване Геворк Вартанян, който се запознава с Агаянц в началото на Великата Отечествена война.

Ситуацията в Иран в началото на 40-те години е тревожна, разказва полковникът от външното разузнаване.

През юни 1941 г. Берлин иска от Техеран да влезе във войната. Иран има излаз на Персийския залив, а освен това през цялата  територия на страната преминава железопътна линия, така че тя е можело да се превърне в стратегически път за Райха за доставка на въоръжение, медикаменти и други важни товари в СССР.

Ръководството на НКВД /Народния комисариат на вътрешните работи/ на СССР поставя пред иранските резиденти задачата за създаване на агентурна мрежа за противодействие на чуждите разузнавания.

Агаянц, който в началото на войната е на 30 години, предлага на ръководството да преустрои цялата дейност на резидентурата в Иран. Благодарение работата на Агаянц се появяват нови източници на информация от военното министерство, армейското разузнаване, останалите спецслужби, сред съветниците на иранския шах.

През август 1943 г. Агаянц предотвратява реализацията на разработената от германците операция „Франц“. Берлин искал да инсценира стихийни въстания на иранските племена по продължение на железопътния маршрут за доставка на американски и британски товари в СССР. Плановете на фашистките спецслужби са провалени – племенните старейшини, отговарящи за тези райони и получили подаръци от хитлеристите за „съдействието“ им, изведнъж изчезнали.

През 1943 г. по време на работата на Техеранската конференция хитлеристките спецслужби планирали да ликвидират лидерите на „голямата тройка“ - Чърчил, Рузвелт и Сталин.

Операцията е под кодовото име „Дълъг скок“. Тя е разработена от началника на секретна служба оберщурмбанфюрер Ото Скорцени, на когото е възложено и провеждането й.

Авангардът от шестима германски диверсанти е прехвърлен в района на град Кум, на 70 км от Техеран, където те скачат с парашути.

Съветските резиденти, ръководени от Агаянц, успяват да се сдобият с информация за десанта и да открият местонахождението на групата. И шестимата германци са арестувани.
 
Когато хитлеристките спецслужби научават за провала на авангарда, в Берлин решават да се откажат от изпращането в Техеран на основните изпълнители на операцията.

След войната Иван Агаянц работи в резидентурата в Париж. През 1967 г. става заместник-началник на Първо главно управление на КГБ. Умира през 1968 г.