Където животът е евтин, а погребенията – безплатни

Когато на всеки 74 минути има случай на насилствена смърт, а убийствата в страната са 4 пъти повече в сравнение с наркоарената Мексико, можеш да си сигурен, че си в Хондурас.

Това е държавата, където да бъдеш застрелян на улицата, е едно от най-нормалните неща. Особено ако живееш в бедните квартали, където господства законът на джунглата.

Това е държавата, в която политическа кампания се води с обещание за безплатни погребения за всяко семейство, което не може да си позволи подобаващо сбогуване със загубения любим син, брат, баща.

„Народната служба за погребения” е агенция, която предлага погребения без пари за нуждаещите се в столицата Тегусигалпа, посочва Би Би Си. Разходите се поемат от кметството, оглавено от Рикардо Алварез.

„Когато се кандидатирах за кмет преди 7 години, хората бяха погребвани в найлонови чували”, спомня си Алварез. „Казах си, че това не може да се случва в моята страна, в моя град. И затова въведох тази програма”, разяснява кметът.

Трагичното е, че тази програма е може би най-необходимата от всяка друга инициатива на управляващите. Изчислено е, че в една от най-малките и бедни държави в света минава малко повече от час преди някой да бъде убит.

Миналата година на всеки 100 хил. души в Хондурас 86 са били убити. А това е най-високият коефициент в света. Във Великобритания се пада по едно убийство на всеки 100 хил. души, в Мексико числото е 18.

2/3 от хондурасците живеят под прага на бедността, корупцията властва в полицията и политическата класа, а мексиканските наркокартели изнасят голяма част от дейността си в Хондурас ( 79% от всички полети за трафик на кокаин от Южна Америка към Съединените щати имат транзитно кацане в страната).

След преврата срещу управлението на президента Мануел Зелая преди 3 години политическите покушения станаха ежедневие. Предвид всичко това най-логичното нещо е да има ръст на убийствата.

И хората се въоръжават добре за войната по улиците. Един на 10 местни жители разполага с оръжие. Което прави общо около 800 хиляди оръжия. Никой не може да се чувства в безопасност. Правозащитници, журналисти, адвокати – всички са потенциални мишени.

„Народната служба за погребения” работи денонощно, 7 дни в седмицата. В два погребални дома на смени работят цели 18 екипа. Те трябва да осигурят всичко, от което бедните семейства имат нужда за прилично сбогуване с покойника. Поклонението обикновено продължава 12-14 часа.

Една такава служба струва около 1000 долара, което е абсолютно непосилна за огромна част от хондурасците сума. Затова те разчитат на солидарност от страна на общинските власти.

Предвид ежедневния ужас, през който преминават местните хора всеки ден, безплатното погребение едва ли е особена утеха. Но този жест определено помага и в известна степен дава искрица надежда – че може би човечността все пак ще надделее и Хондурас ще „отстъпи” позицията на световна столица на убийствата.