Политиката за едно дете в Китай се провали

Американски демографи поставят под съмнение ефективността на провежданата в Китай от края на 70-те година на ХХ век политика за едно дете. Според тях тази политика се отразява слабо на прираста на населението, но предизвиква много нежелани ефекти, пише Би Би Си.

В момента коефициентът на раждаемост в Китай е 1,6 – тоест се раждат толкова деца средно на една жена. Този показател е по-нисък отколкото в повечето други страни.

Китайските власти смятат, че политиката за едно дете е довела до рязко намаляване на прираста на населението. В противен случай китайците щяха да бъдат с 400 милиона повече, твърдят от правителството.

Би Би Си помоли експерта демограф от Университета в Северна Каролина Цай Юн да изчисли какъв щеше да бъде прирастът на населението на Китай, ако не се провеждаше политиката за едно дете.

Резултатът се оказа неочакван – нивото на раждаемост в Китай щеше да намалява със същите темпове, установи експертът.

Рязко намаляване на раждаемостта в Китай се отбелязваше още преди властите да започнат активната борба за това. През 1970 г. коефициентът на раждаемост беше 5,8, а през 1978 г. той спадна на 2,7.

Изчисленията на Цай Юн показват, че нивото на раждаемост щеше да намалява и без намесата на държавата, а дори може би и по-бързо.

Това изглежда парадоксално. Едно от възможните обяснения е, че политиката за едно дете предизвика тревога сред населението и въпреки призивите на правителството хората започнаха да се стараят колкото може по-бързо да имат деца.

Статистиката сочи, че в началото на 80-те години в Китай се наблюдава сериозен спад на средната възраст, на която хората сключват брак и жените раждат.

Да се раждат по-малко деца

В края на 70-те години и началото на 80-те години на 20 век правителството на Китай започна кампания под лозунга „по-късно, по-дълго, по-малко“, насочена към намаляване броя на населението.

Властите призоваха хората да променят начина си на живот – да се женят по-късно, да имат деца през по-голям период от време и изобщо да раждат по-малко.

Тогава беше активиран механизмът на т. нар. политика на едно дете, която беше възприета от населението крайно нееднозначно.

Трябва да се отбележи, че тази политика беше провеждана безпрекословно невинаги и не навсякъде. Тя не засягаше малките народи, които в Китай са 50 на брой, а общата им численост надхвърля 85 милиона души.

Съществуваха и отстъпки в зависимост от местожителството, работата на родителите и пола на първото дете. Нерядко родителите прибягваха до изкуствено оплождане, за да се стигне до многоплодна бременност.

Освен това можеше да се нарушава правилото за едно дете, като се плати много сериозна глоба.

Като цяло обаче политиката за едно дете удари много семейства, хората често прибягваха до аборти и стерилизация.

Бремето на грижите

В резултат населението на Китай сега стремително старее. Прогнозите на ООН сочат, че през 2050 г. над една четвърт от населението ще бъде над 65-годишна възраст и върху младото поколение ще падне огромното бреме на грижата за старите хора.

Китай е една от малкото страни в света, в които човек остарява, преди да постигне поне относително благосъстояние.

Известен е т. нар. феномен 4-2-1: това означава, че когато детето достигне трудоспособна възраст, то ще трябва да изкарва парите не само за себе си, но и за двамата родители и четиримата баби и дядовци.

В момента в Китай официално има близо 980 милиона трудоспособни граждани. Изчисленията на учените показват, че броят им ще нараства до 2015 г. и след това ще започне рязко и неотклонно да намалява.

Друг страничен ефект от политиката за едно дете е асиметрията в съотношението между половете, предизвикана от изкуственото семейно планиране. Данните от последното преброяване на населението сочат, че в Китай на всеки пет момиченца се раждат почти шест момченца.

Критиците на строгите мерки за ограничаване на раждаемостта отбелязват, че в повечето развиващи се страни намаляването на раждаемостта се получава от само себе си, без драконовски мерки.