BGONAIR Live

Нова Ялта? Украйна и по-малките държави могат да осуетят плановете на великите сили

Путин лансира идеи за преначертаване на архитектурата за сигурност в Европа

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Руските официални лица вече сравняват тристранната среща на върха тази седмица със САЩ и Китай с историческата Ялтенска конференция от 1945 г., на която победителите във Втората световна война се събраха, за да решат съдбата на Европа. Но срещата между президента Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин, планирана за четвъртък в китайския град Шенжен, по-скоро ще разкрие ограниченията на великите сили да наложат нов международен ред, тъй като Pax Americana (американският мир) е към своя край, пише WSJ.

Русия иска разширена сфера на влияние в Европа като част от всяко уреждане на конфликта ѝ с Украйна. Вашингтон прокарва "Доктрината на Дънроу", според която САЩ доминират в Северна и Южна Америка. Китай се стреми да погълне Тайван и в крайна сметка да изтласка САЩ от Азия. За разлика от държавниците в Ялта обаче лидерите на САЩ, Китай и Русия няма да се съберат като победители в глобален конфликт, в който са се сражавали рамо до рамо. Двама от лидерите са затънали във войни, които по различни начини са отслабили глобалната им позиция и не дават признаци, че ще стихнат. В случая на САЩ непопулярният конфликт с Иран също допринесе за вълната от победи на Демократическата партия на междинните избори, което вероятно ще ограничи вътрешната власт на Тръмп. Домакинът – Китай – трупа геополитически капитал, представяйки се като глас на разума на фона на войнствена Русия и понякога непредсказуема Америка. Страната също така извлича полза от войната на САЩ в Иран, която изчерпа запасите от боеприпаси и отклони ресурси, предназначени за защитата на азиатските съюзници на Вашингтон.

Китай е изправен пред сериозни предизвикателства

Но и Китай е изправен пред сериозни предизвикателства у дома, тъй като икономиката му отслабва. Нещо повече – военните неуспехи на Русия и САЩ, отчасти породени от технологични промени, които дават по-голяма сила на по-малките държави, правят Пекин много по-предпазлив по отношение на военни авантюри в близко бъдеще. Въпреки цялата пропаганда, руските официални лица разбират, че истинското значение на срещата в Шенжен се крие по-скоро в нейната символика, отколкото в реалното съдържание.

"Картината показва, че днес съществуват три глобални сили – държави с влияние в световен мащаб. Съединените щати и Китай, разбира се, са глобални сили във всяко отношение, значими във всички сфери. Но Русия също е велика глобална сила, що се отнася до военните и геополитическите основи", заяви Дмитрий Тренин, президент на Руския съвет по международни въпроси – московски аналитичен център, създаден от Кремъл. "За нас това е от голямо значение, тъй като през последните пет години, а може би и повече, политиката на Запада беше насочена към това Русия или да бъде напълно отхвърлена, или напълно изолирана. Това не се случи и ние го смятаме за наша победа."

Макар Китай да оказва значителна икономическа и политическа подкрепа на Русия, той се въздържа от доставки на оръжие за Москва и поддържа посолство в центъра на Киев. Според западни представители Пекин, макар и да иска да предотврати поражението на Русия, същевременно не желае и руска победа, която би позволила на Москва да намали нарастващата си зависимост от Китай и да преговаря с Вашингтон при по-равностойни условия.

Според Фил Гордън – експерт в Brookings Institution, който е бил съветник по националната сигурност на вицепрезидента Камала Харис – пищната обстановка на тази тристранна среща, както и решението да се придаде по-голяма тежест на Путин, отразяват дългогодишните възгледи на Тръмп за това как трябва да функционира световният ред. Той обаче добавя, че по-малките държави също имат собствена воля и възможност за действие:

"Както виждаме в случая с Украйна, хората, които съставляват една нация, не се подчиняват безпрекословно на силните лидери."

Тръмп многократно е отправял остри критики към европейските лидери, обвинявайки ги, че подкопават усилията му за диалог с Русия. Това се случва на фона на сериозното влошаване на трансатлантическите отношения, породено от наложените от него мита, искането му за придобиване на Гренландия, както и недоволството му, че европейските държави не са се присъединили към евентуални военни действия срещу Иран. Той също така настоя Украйна да има нов президент, след като Володимир Зеленски отхвърли исканията му да бъдат прекратени ударите по руски петролни рафинерии.

Демократите, които поеха контрола над Камарата на представителите и Сената след междинните избори, остро разкритикуваха стремежа на Тръмп към сближаване с Путин, както и опитите му да окаже натиск върху Украйна. Сега, когато влиянието на Тръмп върху партията е отслабнало, републиканците може да се присъединят към демократите в това начинание, както и да наложат по-твърд курс спрямо Китай – особено след скандала с Nvidia. Един от тези републикански "ястреби", сенатор Том Котън (републиканец от Арканзас), наскоро заяви в платформата X, че преговорите с Русия, водени от Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, са се превърнали във фарс.

"Путин ще се съгласи да спре войната едва когато разбере, че не може да победи. Трябва да помогнем на Украйна да докаже точно това", каза той.

Войната на Путин срещу Украйна вече продължава значително по-дълго от войната на Москва срещу нацистка Германия. Но вместо да издигнат руското знаме над вражеската столица, войските му все още водят кървави битки за същите села в Южна и Източна Украйна, които се опитаха да превземат още преди година.

Външен министър на държава от Европейския съюз (ЕС) отбеляза, че най-подходящото сравнение за това, което Путин – а може би и Тръмп – се опитват да постигнат, не е толкова Ялта през 1945 г., колкото Мюнхен през 1938 г. – споразумението между Лондон, Париж и Берлин, с което Чехословакия е пожертвана в името на политиката на умиротворяване спрямо Хитлер. Разликата, добави министърът, е, че Украйна не е Чехословакия и – както показаха събитията от последните пет години – няма просто да приеме съдбата си и да се предаде.

Украинският външен министър Андрий Сибиха се съгласи с това.

"Путин лансира идеи за преначертаване на архитектурата за сигурност в Европа. В мечтите си той се вижда в Ялта през 1945 г. Проблемът е, че за да предлагаш идеи от такъв мащаб, първо трябва да спечелиш световна война“, каза той. „Русия е дала над 1,6 милиона жертви – убити и ранени, а въпреки това не е постигнала нито една от целите на своето нахлуване."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата