В Берлин откриват мемориал на ромите жертви на нацизма

Повече от 65 години след Холокоста германският канцлер Ангела Меркел ще открие в сряда в Берлин мемориал на ромите жертви на нацизма в момент, когато те продължават да са подложени на дискриминация и расизъм в редица европейски страни, предаде Франс прес.

Близо 500 000 европейски роми, считани за "расово непълноценни", са били избити при управлението на Третия райх, по официални оценки.

Мемориалът на ромите е разположен срещу германския парламент. Той е дело на израелския скулптор Дани Караван и представлява кладенец, в чийто център има плоча, върху която всеки ден се поставя свежо цвете. Разположен е в близост до мемориала на жертвите на Холокоста и този на хомосексуалните, избити от нацистите.

"Ромският Холокост - или "Поражмос" (Porajmos), което буквално значи "разкъсвам, поглъщам" - дълго време е бил отричан и не е бил предмет на исторически изследвания не само в Германия, но и във Франция по време на колаборационисткия режим или в страните от Източна Европа, които са участвали в преследванията", заяви историкът Волфганг Виперман от Берлинския свободен университет.

"За разлика от евреите, които нацистите са откривали чрез религията им, повечето роми са били католици и не са били лесно разпознаваеми спрямо останалите граждани", обясни председателят на Централния съвет на германските роми Романи Розе.

Затова "расовите изследователи" на нацистка Германия са регистрирали поредица от характеристики и са изготвили родословни дървета понякога чак до 16 век за откриване на "цигански предци", за да изпратят "мелезите" в лагерите. В Аушвиц или Равенсбрюк върху тях са били извършвани медицински експерименти.

ФРГ призна официално този геноцид едва през 1982 г. чрез канцлера Хелмут Шмит. През 1997 г. президентът Роман Херцог за пръв път подчерта, че този геноцид е имал същите расистки мотиви и е бил извършен от нацистите със същата целенасоченост и решителност като Холокоста над евреите.

Понастоящем на европейския континент живеят около 11 милиона роми, от които седем милиона в ЕС, повечето в Централна и Югоизточна Европа в Румъния, България, Унгария и Словакия.

Това най-многобройно етническо малцинство в Европа е и най-бедното и продължава да е подложено на дискриминация и расизъм. Розе критикува отношението към тях в Румъния, където са били освободени от робство през 1856 г., в България, Унгария и Словакия, но също и във Франция и Италия.

Падането на Желязната завеса през 1989 г. и разширяването на ЕС към Източна Европа предизвика мигрирането на някои от тях към по-богатия Запад и страни като Франция и Италия затегнаха сигурността, като разтуриха ромски лагери, определени като незаконни.

В момента в Германия живеят около 70 000 роми с германско гражданство. "Те не са чергари, а родът им в някои случаи е в страната от 600 години", посочи Виперман.

От 1997 г. те са сред четирите защитени малцинства в Германия заедно с живеещите в северната част датчани и фризийци и живеещите в източната част сорби.

През последните две десетилетия десетки хиляди роми от Източна Европа също си опитаха късмета в Германия. Там обаче няма незаконни лагери, противно на намека на предишния френски президент Никола Саркози, който преди две години каза, че Ангела Меркел ще нареди евакуации.

Неотдавна Берлин изяви желание да сложи край на тези миграции чрез евентуално връщане на визовия режим за идващите в Германия сръбски и македонски граждани, много от които са роми, пише БТА.