Точно в 12:16 часа днес човечеството написа още една глава от космическата си история. "Вояджър 1" (Voyager 1) вече е на един светлинен ден от Земята. Космическият апарат на НАСА е първият създаден от човека обект, изминал толкова внушително разстояние, "Вояджър" се отдалечи на близо 25,9 милиарда километра от планетата ни.
"Това наистина е инженерно постижение и признание за хората, които са проектирали и построили апарата - той успя да достигне разстояние от един светлинен ден", казва Алън Къмингс, старши научен сътрудник, който работи по мисията още преди изстрелването ѝ през 1977 г.
Един "светлинен ден" е разстоянието, което една светлинна частица - или фотон - изминава за 24 часа
Тъй като "Вояджър 1" се носи през космоса със скорост от около 61 155 км/ч, на един радиосигнал, изпратен от Земята до апарата, ще са му необходими точно 24 часа, за да бъде получен.
"Това е най-удивителната изследователска мисия - и тя ще продължи вечно", казва Къмингс пред The Times.
Той е бил на 29 години, когато през 1973 г. се присъединява към екипа на мисията "Вояджър" в Калифорнийския технологичен институт (Caltech) в Пасадена, Калифорния. А днес, на 82-годишна възраст, Къмингс е главен изследовател за подсистемата за космически лъчи (Cosmic Ray Subsystem - CRS) на мисията. Калифорнийският технологичен институт работи в тясно сътрудничество с Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА по управлението на мисията.
"Вояджър 1" и неговият "близнак" - сондата "Вояджър 2", са изстреляни през 1977 г. Първоначално мисията е планирана да продължи пет години и да изследва Юпитер, Сатурн и техните спътници. "Вояджър" е единственият космически апарат, който впоследствие посещава също Уран и Нептун. Голямото червено петно на Юпитер - гигантска буря в южното полукълбо на планетата, заснета от "Вояджър 1".
И двата апарата продължават да пътуват из космоса, променяйки из основи разбирането ни за външните планети
Те преминаха отвъд хелиосферата - защитния "мехур" от заредени частици и магнитни полета, който предпазва Слънчевата система от високоенергийни космически лъчи. Откриха действащи вулкани на Йо - една от четирите най-големи луни на Юпитер, намериха доказателства за съществуването на огромен воден океан под ледената кора на Европа и заснеха гейзери, изригващи от луна на Нептун (Тритон).
НАСА обяви, че през 2012 г. "Вояджър 1" стана първият космически апарат, навлязъл в междузвездното пространство - областта между звездите, а през 2018 г. същото прави и неговият "близнак". Следващата година ще отбележи 50-годишнината на мисията.
За Къмингс изминалите 49 години са изпълнени с поредица от спиращи дъха моменти. Сред тях са първите цветни изображения на Йо - луна със сюрреалистичен пейзаж от жълти (сярни) равнини, вулканични отлагания и оранжево-червени нюанси, които по нищо не приличат на сивата, осеяна с кратери повърхност, каквато той е очаквал да види.
Когато изображенията се появяват за първи път, той си спомня:
"Казах си: "О, не, не, не, това не може да е истина! Сигурно студентите са си направили шега и са сложили снимка на зле приготвена пица!"
Инструментът CRS на борда на "Вояджър" измерва високоенергийни частици, движещи се в космоса - включително космически лъчи, идващи отвъд пределите на нашата Слънчева система. Това е постижение, което се случва за първи път в историята на науката. Когато космическият апарат навлезе в междузвездното пространство, инструментът регистрира рязко увеличение на тези космически лъчи и спад в броя на частиците, което предостави на човечеството нова представа за радиационната среда извън обсега на влияние на нашето Слънце.
Инструментът CRS впоследствие беше изключен, за да се пести намаляващият енергиен ресурс на "Вояджър 1" (захранван от радиоизотопен източник) и да се поддържа работата на някои от другите научни и комуникационни системи на апарата. Инструментът CRS на "Вояджър 2" продължава да функционира.
Къмингс смята, че е бил последният човек, докоснал "Вояджър 1", преди апаратът да напусне Земята. Инженерите направили специален отвор в предната част на сондата, за да може той да бръкне вътре и да провери дали тънките фолиеви покрития на деликатния инструмент CRS са добре закрепени преди старта. Тази мисия се превърна в делото на живота му.
"Тя е гръбнакът на моята кариера", споделя той.
Историята на "Бледата синя точка"
Ентусиасти по целия свят си припомнят една от най-въздействащите снимки, правени някога от "Вояджър 1". След като е изстрелян на 5 септември 1977 г. той прелита покрай Юпитер на 5 март 1979 г., а покрай Сатурн - на 12 ноември 1980 г. Докато се отдалечава от Слънчевата система и пресича орбитата на Нептун, апаратът предоставя на човечеството една гледна точка, която ни кара да осъзнаем собствената си незначителност.
На 14 февруари 1990 г., точно преди камерите на "Вояджър 1" да бъдат изключени, малката сонда се обръща за последен път към Земята, за да я заснеме от разстояние близо четири милиарда мили.
Полученото изображение стана известно като "Бледа синя точка" (Pale Blue Dot). На него Земята се вижда като "прашинка, носеща се в слънчев лъч" - по думите на астронома Карл Сейгън в книгата му от 1994 г.
"Бледа синя точка: Визия за бъдещето на човечеството в космоса."
"Погледнете отново тази точка. Тук е тя. Това е домът. Това сме ние", пише Сейгън, размишлявайки върху скромното място на човечеството във Вселената и повелята да опазим нашата планета.
Къмингс използва тази снимка и разказа на Сейгън в публичните си лекции за мисията "Вояджър".
"В този момент хората винаги скачат на крака и ръкопляскат", споделя той. "Това е толкова вдъхновяващо и изпълнено с надежда. Именно чрез тази снимка хората осъзнават, че ние не сме чак толкова значими тук. Ние сме просто една малка прашинка."
На 15 милиарда мили от Земята - режимът на пестене на енергия може да позволи на апаратите "Вояджър" да продължат полета си чак до 30-те години на XXI век.
В крайна сметка двата апарата "Вояджър" ще замлъкнат, когато енергията им се изчерпи, но пътешествията им ще продължат още по-навътре във Вселената. Те носят със себе си две златни плочи, съдържащи изображения, музика и звуци от Земята - послание към всяка цивилизация, която един ден би могла да се натъкне на тях.
"За мен това е нещо умопомрачително", казва Къмингс.
Къмингс няма някакви грандиозни планове за отбелязване на момента, в който "Вояджър 1" ще се отдалечи на разстояние един "светлинен ден" от Земята.
"По това време ще спя", казва той.
Българската космическа приказка
В продължение на векове легендите в Родопите разказват за един прочут хайдушки войвода на име Дельо. Благодарните местни жители са посветили на него едни от най-красивите си песни и предания.
Песента "Излел е Дельо хайдутин" е записана за първи път от фолклористи в Златоградския край през 30-те години на XX век. Първият ѝ звукозапис е направен в Българското национално радио в изпълнение на Надежда Хвойнева. През 1965 г., по време на първия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, американската фолклористка Етел Рейм е дълбоко трогната от изпълнението на песента от 23-годишната Валя Балканска.
Валя е родена в село Арда, близо до Смолян. Надарена с изключителен глас и отличен музикален слух, тя никога не спира да пее. На 18-годишна възраст тя тайно се явява на прослушване в Смолян. Професионалната ѝ кариера започва през 1960 г., когато става солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа".
Малко след като Етел Рейм чува Валя в Копривщица, друг млад американски фолклорист - Мартин Кьониг - също проявява интерес към България. Основаната от него неправителствена организация се занимава с изследване, документиране и представяне на традиционната култура. Неговата цел е да запише автентична българска народна музика.
В Съединените щати той чува записите, направени от Етел Рейм по време на събора в Копривщица. Двамата решават, че трябва отново да се срещнат с Валя Балканска. Те пристигат в България през 1968 г. със звукозаписен екип и висококачествена апаратура. Тъй като в района на Смолян няма студио, те разполагат техниката в класна стая с нисък таван. Валя застава в единия край на помещението, а двама гайдари - в другия, като всеки от тях е пред микрофон. Гайдарите не са професионални музиканти, а миньори:
"Стефан Захманов от Соколово и Лазар Каневски от Момчиловци бяха невероятни, защото свиреха от сърце", спомня си години по-късно Мартин Кьониг.
Американските фолклористи обаче не са участвали в избора на "Излел е Дельо хайдутин" за Златната плоча на борда на "Вояджър 1".
Слез като прави записа, Мартин Кьонинг го издава на грамофонна плоча в Съединените щати. Няколко години по-късно един екземпляр от записа случайно попада сред плочите, подбрани за създаването на "Златната плоча" - послание от Земята, което да напусне Слънчевата система на борда на два идентични космически апарата от програмата на НАСА "Вояджър".
От хиляди звукови образци от цял свят комисията избира 4-минутното и 59-секундно изпълнение на Балканска, което да застане редом до творби на Бах, Моцарт, Бетовен и Чък Бери. Песента е включена в окончателната 90-минутна музикална селекция от Карл Сейгън, и полита първо на борда на "Вояджър 2" (изстрелян на 20 август 1977 г.), а две седмици по-късно - на 5 септември 1977 г. - и на борда на "Вояджър 1".
Самата Валя Балканска нямала представа, че песента ѝ е изпратена в космоса, докато телевизионен екип не се появил в родния ѝ град Смолян, за да я поздрави, оставяйки я първоначално объркана, преди да я изпълни с тиха гордост за България. Тъй като ограниченията на Студената война силно ограничавали комуникацията между комунистическа България и Съединените щати през 1977 г., НАСА така и не се свързала с нея за разрешение.
Когато един репортер ѝ казал: "Поздравления, Валя, Вие летите в космоса", тя отвърнала с характерния за нея практичен хумор:
"Как така летя в космоса? Та аз съм си тук, на Земята."
След като осъзнала какво се е случило, Балканска споделила, че изпитва не толкова лична суета, колкото гордост от това, че българска народна песен е покорила света и е достигнала до звездите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Путин: Русия устоява въпреки санкциите, Европа губи конкурентоспособност
„Главболгарстрой“ с признание от Вашингтон за предсрочно завършения Вертикален газов коридор
САЩ са одобрили сделката за активите на NIS в България и Румъния, твърди сръбско издание
Инфлацията във Великобритания достигна най-високото си равнище от година насам
Силният отчет на Nvidia не успя да оцвети всички водещи азиатски пазари в зелено
Payhawk привлича 280 млн. долара в кръг от финансиране, оценяващ я на 2 млрд. долара
Рецепта за бисквитки с парченца шоколад
"Непознати улици" навърши 25 години: Група "Мери Бойс Бенд" празнува с концерт
Опасна майка и жаден за власт син оживяват в операта "Агрипина"
Ключът към дълголетието: Качествен сън, балансирано хранене и физическа активност
ЦСКА обяви цените на билетите за мача срещу "Трабзонспор", осигури още 2000 места на "Българска армия"
Карлос Насар разкри: Имам нови оферти от други държави
Дерменджиев посочи вината за състоянието на националите и проговори за Лудогорец, Левски и ЦСКА
Левски ще изравнява брадясал рекорд
Новата „Армия“ е несравнима с останалите стадиони в България
Държавата дава 2 млн. евро за „Спорт Палас“
Везенков след чудото: Усещах, че ще вкарам
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Въздушна питка за Вълча Богородица на 21 ноември
Как са се запознали баба и дядо? Историите, които ни свързват
Детето ми не иска да учи! 7 трика, с които направих ученето интересно
Ан Хатауей роди третото си дете на 43 години
Любовен хороскоп за 2027
Здравната каса ще разполага с над 5,68 млрд. евро през 2027 г.
Азелаинова киселина – защо е толкова универсална съставка в грижата за кожата?
Неправилната употреба на антибиотици ускорява разпространението на резистентни бактерии в Европа
Какво се случва с апетита при бременност?
Как бактериите обезвреждат дори най-силните антибиотици?
Европейският ден за антибиотична осведоменост насочва вниманието си към лечението на децата
Хванаха двама с наркотици във Варна
"Н. Й. Вапцаров" дублира успеха си в „Бързи и сръчни“ и при II клас
Арести във Варна и още шест града заради ОПГ за пране на пари
Областният управител на Варна сезира прокуратурата заради имот в Морската градина
Аспаруховци излизат на протест заради свлачището в квартала
Борисов: Кораб след кораб потъва, а правителството не смее да посочи кой стои зад атаките