Петролът и революциите

В последните две седмици Йордания е свидетел на масови протести. Хората искат отстраняването на крал Абдула.  Но демонстрациите не са следствие от порив на местното население за демокрация, отбелязва сп. „TIME”.

Недоволството от властта сред хиляди йорданци беше породено от една далеч по-прозаична причина – покачването на цените на горивата след решението на правителството да спре енергийните субсидии.

Йорданците определено не са единствените, които са разгневени от покачващите се цени на горивата. Множество правителства по целия свят се опитват да „отучат” гражданите си от изкопаемите горива – основната цел естествено е да се залага на възобновяемите енергийни източници. Както и облекчаването на глобалната икономика, която отделя по 523 милиарда долара годишно за въпросните горива.
„В много развиващи се държави правителствата поемат товара и дават петролни субсидии. В голяма част от случаите това се прави в помощ на бедните”, коментира Хелън Маунтфорд, зам.-директор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-големите икономики в света.
Десетилетия наред цената на петрола на бензиностанциите в редица страни е далеч от реалната стойност. Мощните държавни субсидии позволяват на милиони потребители да плащат изключително ниски цени за черното злато.

Йорданците например дават по 3.33 долара за галон (3,785 литра), но в богатата на петрол Венецуела се плаща едва 9 цента. В световния петролен лидер Саудитска Арабия цената на галон е 61 цента.

Субсидиите, които държат цените на тези изключително ниски и нереални нива, дълго време играят ключова роля при „оцеляването“ на множество авторитарни режими, като дори и в демократични държави практиката е прилагана от управляващите.
Държавното подпомагане обаче става все по-трудно предвид сложната глобална икономическа ситуация и цената от над 100 долара за барел в последните 2 години. Йордания например премахна субсидиите (достигащи 2.3 милиарда долара годишно) като част от условията за получаване на спасителен заем от 2 милиарда долара от Международния валутен фонд за недопускане на рязък скок в бюджетия дефицит.

На други места по света въпросните субсидии също са „на прицел“ в борбата с държавните дългове и глобалното затопляне.

Преди 20 години цели 192 държави подписаха Споразумението от Киото за глобалните промени и оттогава насам на политиката за държавно подпомагане по отношение на изкопаемите горива не се гледа с добро око. Изчисленията показват, че самото спиране на субсидиите ще доведе до намаляване с 6% на вредните емисии газове, изпускани в атмосферата.

Когато обаче хората са привикнали на достъпни цени на горивата, е почти невъзможно да ги убедиш да се откажат от тази привилегия и доброволно да се насочат към „зелената“ и доста по-скъпа енергия.

От друга страна самите правителства не бързат да инвестират милиарди в нови енергийни източници. Според конвенциите на ООН обаче държавите трябва не само да намалят драстично вредните емисии газове, но и да съкратят петролните субсидии.

Конкретно за страните от Близкия изток е поставена цел за съкращаване на подпомагането с 20% до 2035 година. А това означава покачване в пъти на цената на бензина за крайния потребител.

Погледнато от този ъгъл, орязването на субсидиите определено е огромен политически риск, както ясно се вижда в Йордания. Индонезия не се престраши и отложи планираното повишаване на цените на бензина и дизела с 33% след серия от масови протести. Иран, който отделя 82 милиарда долара годишно за субсидии, също отложи качването на цените на тези горива.

Миналият януари хиляди хора в Нигерия (най-големият производител на петрол в Африка) водиха кървави улични битки с полицията, след като властите решиха да намалят субсидиите и цената на бензина се вдигна двойно. След седмици на боеве правителството склони да ограничи покачването. И протестите стихнаха. Примерът обаче беше повече от красноречив.

В крайна сметка плащането на повече пари за нещо, което с годините е придобило статут на даденост, трудно може да бъде прието. И то когато няма видима полза.

Затова вече се изготвят и други стратегии по отношение на премахването на петролните субсидии. Икономисти препоръчват болезненото качване на цените на бензин, дизел и т.н. да става с предоставянето на различни бонуси за бедното население – като раздаването на ваучери за горива.  Защото е безспорен факт, че богатите са най-облагодетелствани от настоящото положение – все пак те имат коли, ползват ги най-често.
Настоящата ситуация обаче не дава надежди за толкова плавен преход. И скандирания като „Тези, които вдигат цените, искат страната да гори“  в Йордания очакват и много други държави, решили, че е време да поискат истинската цена на горивата.