(Д)Ефектът "Берлускони"

Новината от Апенините за очаквана оставка на премиера-технократ Марио Монти и евентуалното завръщане на поста на ексцентричния Силвио Берлускони беше посрещната с притеснение от международната общност. 

Списание „Тайм” цитира финландския министър по европейските въпроси Александър Стуб, който написа в социалната мрежа Twitter: „Притеснен съм. Мисля, че Монти е един от най-добрите европейски лидери, с които разполагаме”.

Мартин Шулц, германският политик, станал обект на безвкусна шега за концлагери от страна на Берлускони, беше още по-директен: „Европа се нуждае от стабилност. А Берлускони е обратното на стабилност”.

По случая позиция зае и църквата. Кардинал Анджело Баняско заяви, че италианците не могат да си позволят „заличаването на цяла година саможертви”, визирайки строгите икономии, реализирани при управлението на Монти.

Кризата беше разпалена от големия играч Берлускони. Въпреки че съвсем наскоро беше въвлечен в поредния шумен съдебен процес, а и заяви, че да бъде премиер вече не е негова цел, той демонстрира желание да се завърне в активния политически живот.

При една от редките си визити на тренировъчното игрище на своя футболен клуб Милан той посочи, че има намерение да се завърне в политиката. И да се кандидатира за нов премиерски мандат. 

Това заявление беше последвано от незабавно оттегляне на подкрепата на съпартийците на медийния магнат към кабинета на Монти. Гласовете на хората на Силвио срещу правителството не бяха достатъчни за сваляне на управляващите, но обещават жестока политическа криза.

Играта на Берлускони изглежда ясна – партията му се въздържа при приемането на непопулярните проектозакони за орязване на бюджета и така поставя отговорността в ръцете на своите политически опоненти. Характерният за милиардера популизъм отново излиза наяве. А именно този популизъм нееднократно му е носил необходимите симпатии сред избирателите.
 
Марио Монти обаче не е готов да играе по свирката на Силвио Берлускони. Технократът даде да се разбере, че оставката му е въпрос на време и по-точно до момента, в който бъде гласуван бюджетът. Очаква се това да стане до края на годината. Монти не смята да играе ролята на средство за връщане на Берлускони във властта.

Само преди година именно Берлускони подкрепи Монти, на когото се падна задачата да извърши реформата. Реформа, свързана с мъчителни съкращения в редица сектори. Сега, когато промените вече са почти завършени с подписа на технократа, медийният магнат изведнъж застана в опозиция, в защита „правата на народа”.

Към момента победата изглежда далеч от ръцете на Силвио, но това може бързо да се промени. Партията му има около 15% подкрепа, сочат последните социологически проучвания. Лявоцентристката „Демократическа партия” е ранен фаворит за вота през 2013 г. с около 30%. Марио Монти също по всяка вероятност ще се включи в изборите, но по-скоро като част от широка коалиция, отколкото със самостоятелно движение.

В краткосрочен план ефектът „Берлускони” може да донесе сериозни негативи на Италия, пише „ТIME”. При новото разпределение на силите в парламента приемането на ключовия бюджет и редица други важни законопроекти е поставено на карта.

На външнополитическата сцена положението също не е особено розово. Подкопаният авторитет на Марио Монти твърде вероятно ще се окаже последният пирон в ковчега на южноевропейските мераци за изгодни решения в ЕС по отношение на справянето с кризата. Гласът на Испания, Франция, Португалия и Гърция отдавна заглъхва пред германската машина, що се отнася до финансовите проблеми на съюза.

Ако и Италия загуби своята силна позиция, то ни очакват едностранни решения от страна на Берлин, опасяват се на Апенините.