Колко време може да се изкара без работещи банки?

На Попи, собственик на будка за вестници и цигари на централния площад в Никозия, се налага да връща клиенти, защото е свършил дребните пари. „Ако имате 5 евро за харчене – добре. Иначе пазя дребните за няколко редовни клиенти. Обаче губя доста”, цитира го в свой анализ „Файненшъл таймс“.

Такситата в Кипър вземат клиенти при фиксирани тарифи от 5 или 10 евро, за да избегнат недостига на монети.

„В нормален ден събирам около 300 евро на монети”, обяснява таксиметровият шофьор Евгениос. „Сега обаче не мога да си набавя, защото банките са затворени, а аз не зная докога ще остане така”.

Банките в страната останаха затворени и в сряда, а няма да отворят и поне до началото на следващата седмица, защото правителството среща трудности в набавянето на така необходимите за спасяването на държавата 5,8 млрд. евро. От тях зависи дали Кипър ще получи международна помощ.

От петък в Кипър е спряно и онлайн банкирането, като клиентите на банките са можели да изтеглят от сметките си по между 250 и 600 евро от банкоматите. Централната банка все пак е разпоредила машините да се държат пълни, за да се избегнат протести на паникьосани вложители.

Недостигът на монети обаче очертава един от проблемите, които банкерите сякаш са проспали.

Много кипърци се страхуват, че банките ще останат затворени до вторник – деня след националния празник 25 март, а вероятно дори и по-дълго заради патовата ситуация в разговорите с Европейския съюз.

„Плашещо е как Кипър се превърна в икономика с кешово разплащане едва за няколко дни”, заявява Антимос Евгенидис, студент по икономика, докато се опитва да развали банкнота от 100 евро в аптеката.

В сряда бизнесмени са се оплакали, че стоят „на тъмно”, докато правителството и централната банка опитват да договорят кризисните мерки с представителите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

„Седя с екипа си и работим по различни сценарии, докато чакаме правителството да излезе с решения”, коментира изпълнителен директор на компания с франчайз бизнес на Балканите и в Персийския залив, цитиран от вестника.

„Изпратихме хора в чужбина, за да отворят нови банкови сметки, за да избегнем спирането на паричните трансфери през Кипър. Ще има огромен наплив от електронни транзакции, когато банките отворят отново”, допълва той.

Хотели, ресторанти и някои супермаркети са спрели приемането на кредитни карти, тъй като доставчиците изискват от клиентите си плащане в брой.

„Някои търговци на едро просто прекратиха практиката за 45-дневен срок на плащане и искат парите в брой веднага”, коментира Олга, украинска имигрантка, управител на магазинче в стария град на Никозия. „Не знам дали наистина има криза или те просто искат да изкарат повече пари”, посочва тя.

Андреас Папаелинас, водещ вносител в Кипър, предупреждава, че веригата на доставките на острова може да се скъса окончателно до уикенда.

„От петък търговията на дребно върви надолу, продавачите на едро страдат, а вносът започва да се трупа на пристанищата. Не можем да движим бизнеса си повече от ден-два без функционираща банкова система”, обяснява той.

Друг вносител разсейва страховете от недостиг на храни, заявявайки, че повечето компании разполагат със запаси от охладени и пакетирани храни за поне два месеца.

Страховете обаче са факт и се увеличават. Особено за мащабна банкова паника веднага след отварянето на банките.

„След всичко, което се случи, бих искал да изпразня сметката си и да прибера всичко в кутия, точно както правехме в дните преди чековите книжки и картите”, коментира пенсионираният банков служител Теодорис Константину.

„Аз обаче се опасявам, че в този момент в банките няма достатъчно ликвидност, за да се задоволят нуждите на всички”, обяснява той.

Още световни икономически новини четете в Investor.bg