Бъдещето на Куба след смъртта на Чавес

Смъртта на венецуелския лидер Уго Чавес разбърка картите в Латинска Америка. За да осигури дипломатическа подкрепа за своята антиимпериалистическа битка, Чавес не се поколеба да използва венецуелското петролно богатство. Режимът на Кастро в Куба е свидетел за това, защото е един от основните бенефициенти на щедростта на Ел Команданте, пише в. „Монд“.

В действителност Каракас предоставя ежедневно на Хавана не по-малко от 100 000 барела петрол на цена, доста по-ниска от пазарната. Добронамереността на Чавес спрямо режима на Кастро е толкова голяма, че според оценките правителството на Куба препродава 40 процента от петрола, предоставян му от Венецуела.

Впрочем от 1999 г. насам двете страни сключиха огромен брой споразумения за партньорства, проекти за сътрудничество, създадоха множество съвместни предприятия, а огромна сума от венецуелските преки чужди инвестиции беше прехвърлена от Каракас към Карибския остров. Самият Фидел Кастро смяташе, че Венецуела инвестира по различни начини около 7 милиарда долара годишно в Куба.

Щедростта на Уго Чавес към режима на Кастро не отразява само идеологическо единомислие, което цели да замени помощта, която предоставяше СССР на Куба до 1991 година. В действителност братята Кастро оказаха подкрепа на Чавес много рано, още през 1994 година. Веднага след излизането на Чавес от затвора след неуспешния опит за държавен преврат, който той извърши срещу демократично избрания венецуелски президент Карлос Андрес Перес, Чавес се срещна за първи път с Фидел Кастро. От този момент между двамата политици се установи здраво приятелство, което се превърна в тясно сътрудничество между двете страни, след като Чавес беше избран за президент през 1999 година. След това връзките между тях никога не отслабнаха и Чавес дори измисли понятието "ВенеКуба", за да подчертае колко близки са двете страни.

Кончината на "Ел Команданте" със сигурност е накарала някои в Хавана да се облеят в студена пот в Хавана. В действителност без подкрепата на Венецуела страната, въпреки реформите, подети от Раул Кастро, щеше да затъне само за няколко седмици. Кубинците все пак бранят тила си и имат свои предани хора навсякъде в Каракас, както в двореца Мирафлорес /президентството/, така и в Националното събрание /парламента/ и в армията. Смята се, че над 5000 военни и политически съветници служат в администрацията и въоръжените сили на Венецуела. Освен това кубинското разузнаване Г2 в последните години беше от полза за Каракас, съумявайки да държи под окото противниците на режима на Чавес и осигурявайки дори лична защита на "Ел Команданте".

Новият силен човек във Венецуела Николас Мадуро, който беше определен от Чавес за негов приемник и който има големи шансове да спечели президентските избори на 14 април, е човек на кубинците. Той е започнал кариерата си на острова в началото на 90-те години, официално за да учи политически науки, но по-вероятно, за да попие от идеологията и от методите на режима на Кастро.

В предизборната си програма Мадуро прости увери, че ще продължи революцията на Чавес. Що се касае до външната политика, режимът в Куба може следователно все още да се възползва в продължение на дълги години от щедростта на Каракас, както го прави без никакви комплекси и Китай. Пекин, който изпрати внушителна делегация на погребението на венецуелския лидер, със сигурност се успокои, когато чу обещанията на Мадуро за укрепване на венецуелско-китайското партньорство в края на миналата седмица. Венецуела доставя всеки ден по 640 000 барела петрол на Китай, който държи да е сигурен, че ще се запази своя преференциален достъп до най-големите залежи на петрол в света.

Като част от обмена на "добри методи" Пекин оказа щедра помощ на президента Чавес по време на президентската му кампания през октомври 2012 г. под формата на потребителски стоки като перални или микровълнови печки на изключително ниски цени за венецуелците. Това си беше чиста форма на популизъм, подобна на всички останали.

Николас Мадуро със сигурност няма харизмата на Чавес, за да изпъкне като регионален лидер, но изглежда сигурно, че ще продължи да следва същия външнополитически курс като водения от 1999 година. Пекин и Хавана могат да бъдат спокойни. Доставките на венецуелско черно злато злато им са им гарантирани поне за идните шест години.
 

(БТА)