Колко е цялото злато на света?

Представете си за секунда, че сте суперзлодей, който е завладял цялото злато на света и сте решили да го претопите в огромен куб. Колко голям ще бъде той?

Уорън Бъфет, един от най-богатите хора в света, някак си е изчислил, че „кубът“ ще се окаже не толкова голям, пише Би Би Си. Страната му няма да е повече от 20 метра – ако говорим за златото, добито през цялата история на света.

За световните запаси инвеститорите биват информирани от компанията Thomson Reuters GFMS, която всяка години актуализира тези данни.

Последните й данни сочат, че днес имаме 171 300 тона от този метал – точно толкова, колкото да стигне за куба на Бъфет, дори и малко повече.

Не всички обаче са съгласни с числата на GFMS. Оценките варират от 155 244 до 2,5 млн. тона. Откъде се появява тази огромна разлика?

Исторически недостиг

Това се обяснява отчасти с факта, че злато се добива много отдавна – от преди над 6 000 години.

Първите златни монети са били сечени около 550 г. пр.н.е. от лидийския цар Крез на територията на съвременна Турция.  Те бързо се превърнали в универсално средство за плащане на стоки и услуги в Средиземноморието.

През 1492 година, когато Колумб отплава към бреговете на Америка, по данни на GFMS в света са били добити 12780 тона. Основателят на компанията  Gold Money Джеймс Тюрк обаче смята, че това число е силно завишено, тъй като техниката за златодобив  до Средновековието е била много примитивна. Според него към онзи момент цялото добито злато е било едва 297 тона. Следователно и крайното число би трябвало да бъде с 10% по-малко от оценката на Thompson Reuters GFMS, тоест 155 244 тона.

Някои от инвеститорите са готови да повярват на тези изчисления, но мнозина анализатори посрещат разчетите на Тюрк на нож и един от тях дори отбелязва, че да се сравнява Тюрк с GFMS е равносилно да се отнасяш сериозно към религията на джедаите наравно с християнството.

Впрочем има и такива, които са убедени, че и Тюрк, и GFMS силно занижават числата.

"Само златният саркофаг на Тутанкамон е тежал тон и половина, представяте ли си колко злато е имало в останалите гробници, които са били ограбени, без да са останали никакви записи", казва Джен Скойлс от инвестиционната фирма The Real Asset Company.

Ако Джеймс Тюрк само малко променя числата на GFMS за златото, добито след 1492 година, Скойлс посочва, че дори и днес далеч не всички страни, които добиват злато, охотно споделят точните данни. А в някои части на света процъфтява незаконният добив без каквато и да е официална отчетност.

Скойлс не привежда конкретни числа, но вместо нея това се опитва да направи независимият Институт по златния стандарт.

Негови експерти предполагат, че ако се оберат всички банкови сейфове и кутии със скъпоценности, ще се съберат не по-малко от 2,5 милиона тона злато.

Така че кой е прав в този спор?

Ще ни стигне ли златото?

Истината е дълбоко скрита, защото в крайна сметка всички изчисления се основават на предположения, които могат да бъдат погрешни.

С увереност може да се каже само, че в скоро време не сме заплашени да останем без злато. По оценки на Геоложката служба на САЩ обемът на златото само в проучените находища възлиза на 52 000 тона, но вероятно има и непроучени.

Все пак има място за безпокойство. Досега златото никъде не е изчезвало, просто едни изделия са били претопявани в други. "Цялото добито злато остава при нас. Ако сте щастлив притежател на златен часовник, има голяма вероятност поне част от златото, от което е направен, да е добито още от римляните", казва Джеймс Тюрк.

Днес обаче златото се използва по-често в електронната промишленост, при това понякога в толкова микроскопични количества, че да се извлича то от изделия, които вече не се употребяват, е икономически нецелесъобразно.

А това за първи път в историята води до безвъзвратни загуби на скъпоценен метал.