Проститутките в Белгия са 23 000, главно българки и румънки

Проститутките в Белгия са около 23 000, съобщи вестник "Соар", като се позова на доклад, представен неотдавна пред Европейския парламент от министъра на вътрешните работи Жоел Милке.

Преди година вестник "Дерниер йор" уточни, че българки и румънки са превзели този бизнес, като 90 процента от жените, които се продават зад витрини, са от България и Румъния.

Проституцията, която в Белгия не е забранена, се извършва основно в Брюксел, Антверпен и по границата с Франция. Местното законодателство преследва единствено сводничеството, особено когато от него се получават "неестествено високи" приходи.

Вестник "Соар" помества днес обширен материал по тази тема, като отправя критики към местните политици с обвинението, че търпят това положение заради бюджетни изгоди. Изданието отбелязва, че месечно всяка проститутка изплаща по 7500 евро задължения. От тази сума проституиращата е длъжна да предаде например 250 евро за една смяна от 12 часа работа на стопанина на витрината, зад която работи. Изчислението показва, че една проститутка трябва да приеме 150 клиента месечно, само за да покрие тези разноски.

В района на най-посещаваната от търсещи платен секс мъже улица в Брюксел работят 60 витрини, като зад всяка от тях за денонощие застават по четири момичета. Всяко от момичетата работи по 12 часа, като първата смяна започва в 6 ч. сутринта.

Предлагането на услугите е денонощно, като вестникът изчислява, че за година стопанинът на една витрина получава 300 000 евро.

Полицията не пречи на проституцията в Брюксел или на известната Вила Тинто в Антверпен, въпреки че тези места очевидно носят "неестествено големи" печалби.

Уточнява се, че правният статут на проститутките обичайно е на "сервитьорки", които работят в "заведение за напитки". Общината взима такса от 2500 до 3500 евро годишно от всяка "сервитьорка" за издаването на разрешително за дейност, наречено "сертификат за съвместимост". Съдържател на "заведението" (т.е. сутеньор) може
да бъде всеки пълнолетен гражданин с чисто съдебно минало.

Изданието уточнява, че през 1965 г. Белгия е ратифицирала Конвенцията на ООН за преследване на трафика на хора и експлоатацията на проституцията, извършвана за облагодетелстване. Тези текстове определят проституцията като дейност против човешкото достойнство и стойността на човека. Конвенцията е ратифицирана едва от 16 от 27-те държави в ЕС.

През 1995 г. в Белгия са приети законодателни промени, които въвеждат търпимост към сутеньорите, които работят в домашни условия. Ако Наказателният кодекс се прилагаше правилно, би следвало белгийските власти да затворят бордеите в Брюксел и Антверпен, най-малкото защото там не се зачитат правата на полагащите труд, тъй като те се налага да действат много над нормите за работно време, при това на основата на фалшиви договори, пише в статията.

Според вестника сутеньорството в страната не е достатъчно преследвано. Въпреки това белгийските медии съобщиха в последните две години за двайсетина осъдени на затвор български сводници, на които бяха наложени глоби за общо 121 750 евро, както и отнемане на имущество за близо два милиона евро.

Изданието цитира данни на ООН, според които проституцията носи доходи в световен мащаб, сравними с приходите от пренос на незаконно оръжие и на наркотици.

В статията се отбелязва, че Белгия следва да извлече поуки от опита на Холандия, където въпреки узаконяването на проституцията преди 13 години тази дейност е останала в ръцете на престъпници, а от 50 до 90 процента от проститутките работят против волята си. Използвана е статистика и от Германия, която декриминализира сводничеството от 1999 г. - там едва 3-5 процента от проституиращите жени са независими, т.е. работят за себе си. Местната полиция почти не се намесва, тъй като е необходимо да действа след подадена жалба, а проститутките почти никога не свидетелстват, пише БТА.