Ще пламне ли и социалната Швеция?

С растеж над средния за ЕС и безработица под средната шведската икономика често се дава за пример. Макар износно ориентираната икономика да бе засегната от забавянето в еврозоната, вътрешното търсене остана силно, а строгата фискална дисциплина помогна да се избегне съдбата на някои от южните страни в Европа.

Новината, че столицата на Швеция преживя три нощи на улични бунтове, подобни на безредиците в Париж и Лондон от последните години, дойде като изненада.

Швеция обаче има по-висока безработица, отколкото може би очаквате, посочва Дейвид Лий, анализатор за Западна Европа в Control Risks. Страната е обект на масирана имиграция, като търсещите убежище са привлечени от известната с отвореността и толерантността си страна.

„В Стокхолм и Малмьо има райони с нисък доход и лоши жилища, където има потенциал за размирици“, коментира Лий. Безработицата в Швеция през март е била 8,4%, спрямо 10,9% за ЕС и 12,1% за еврозоната, но във възрастовата група 15-24 години тя е била 27% през първото тримесечие.

Лий подчертава, че макар безработицата и маргинализацията винаги да са фактор, е важно да се посочи, че бунтовете в Швеция, както и в други страни, са разпалени от конкретен повод – в този случай полицейска стрелба срещу нападател с хладно оръжие.

При премиера Фредрик Райнфелд Швеция започна да страни от традиционната социална държава. Той дойде на власт през 2006 г., слагайки край на дългогодишно управление на социалдемократите и обещавайки да реформира социалната система. Оттогава насам Райнфелд понижи подоходните данъци и ограничи социалните плащания.

„Шведската икономика и общество се унифицират с останалата част от Европа“, казва Лий. „Има добри чувства между Райнфелд и други дясноцентристки правителства.“

Икономистът на Nomura Андреас Йонсон е съгласен, че представата за Швеция като хибрид между капитализма и социализма е може би донякъде остаряла, като това допринесе за изненадата от последните събития.

„Не трябва да се правят прибързани заключения от това, което се случва, но социалната система определено е по-малко щедра. Постепенната промяна поставя предизвикателства. Страната не успя да интегрира имигрантите в работната сила.“

Йонсон посочва високата минимална заплата като една от причините за високата младежка безработица. Страната страда също и от несъответствието между свободни работни места и квалификация.

Работните места в заводите, заемани обикновено от ниско квалифицирани имигранти, намаляват от десетилетия. Съкращенията в промишлеността, които Швеция претърпя през 2009 г., няма да бъдат възстановени, изтъква Йонсон.

Още световни новини можете да откриете в Investor.bg