Реформите в Куба: свобода за земеделците и търговците на дребно

Оставете кубинците да извлекат по-голяма полза от промените, пише сп. "Икономист". Според някои хора в Маями Куба си остава островът на Фидел Кастро, а неговата икономика е задушавана от вездесъщата ръка на колективното централно планиране. Новината, че Куба е натоварила ракети от съветско време на севернокорейски кораб, както изглежда, за да бъдат ремонтирани от режима на Ким Чен Ун, може да засили това впечатление.

В действителност, откакто Раул Кастро пое властта от своя по-голям брат през 2006 година, той направи стъпки за разрушаване на системата на Фидел. По един или друг начин обаче от 15 до 20% от кубинците сега работят в частния сектор. По всяка вероятност още техни сънародници ще ги последват, макар и не официално, като работните им места ще бъдат прехвърлени в кооперативи. Голяма част от предварителната работа по изграждането на една смесена икономика като законите за данъците и банките бе свършена тихо. Реформите са на път да наберат темпо, като държавните предприятия придобиват по-голяма самостоятелност и се правят стъпки към отменяне на кубинската система на двойна валута. Промяната обаче все още е възпрепятствана най-вече от идеологията на режима, но и отчасти защото външният свят не помага достатъчно.

Раул е решен да избегне срив на комунистическия режим и превръщането му в олигархичен капитализъм в съветски стил. Водещият принцип на кубинското ръководство е, че икономиката трябва да е "социалистическа, просперираща и устойчива" - невъзможна комбинация. Въпреки че властите приемат сега необходимостта от "създаване на богатство", те все още са против това хора да стават богати. Малкият бизнес официално е благословен, но не му се позволява да прераства в среден. Докато това не стане, просперитетът, към който кубинското ръководство се стреми, ще бъде непостижим.

Предпазливата природа на реформите поражда нови деформации. Земеделието например по презумпция трябва да е в авангарда. По-голямата част от земята сега е обработвана от индивидуални стопани, а не от държавни предприятия, и те могат да продават част от своята продукция на частния пазар. Тези хора обаче все още са възпрепятствани от държавни органи, които не осигуряват торове, семена и други ресурси. Междувременно мрежата от ограничения, оплела здраво частния сектор, е хранителна среда за корупцията. По ирония на съдбата промяната към единна валута може да включва няколко обменни курса, което на свой ред да доведе до нови деформации и да открие нови възможности за получаване на подкупи.

Реформирането на валутата и предприятията е адски сложно и изисква време. Неизбежно ще има губещи: безработицата и инфлацията ще се повишат. Това прави още по-важно пълното и незабавно премахване на оставащите ограничения за селскостопанските производители, малкия бизнес и търговията на едро, така че пазарните сили да могат да вършат работата да създават работни места и да държат цените под контрол. Необходимо е правителството да въведе схема за условно превеждане на пари като бразилската Bolsa Familia (програма за подпомагане на бедни семейства), за да помогне на губещите.

Не може без мобилизиране на диаспората

Външният свят също е от значение. Темпото на реформите се ускори след болестта и смъртта на венецуелският президент Уго Чавес: Венецуела осигурява на Куба около 40% от нейните резерви от чуждестранна валута, предоставяни по същество под формата на дарения, за да продължи червеното знаме да се вее, и бъдещето на тази помощ сега е несигурно. Куба развива нови търговски партньорства - например с Китай, Бразилия и Ангола, но на капиталистическа основа. Липсващото име е Америка. Въпреки че има пробиви в икономическото ембарго на САЩ срещу Куба, то ограничава американците от кубински произход да изпращат пари.

Диаспората изигра решаваща роля при прехода към капитализъм в Китай и Виетнам. Тя може да помогне и на Куба.

По подобен начин бързата и качествена валутна реформа ще бъде много по-лесна, ако Куба може да получи подкрепа от Международния валутен фонд и Световната банка, за да увеличи своите оскъдни резерви от чуждестранна валута. Едно препятствие пред това са САЩ, където законът Хелмс-Бъртън задължава американските делегати да гласуват против приемането на Куба в международните финансови институции. Това е безсмислен инструмент за тормоз. Единствената последица от него е, че налива вода в мелницата на останалите сталинисти в самата Куба, за да прави прехода на острова към капитализъм по-труден и бавен, отколкото би могъл да бъде.
 

(БТА)