Какво се случва, когато някой от най-близкия кръг на Путин стане твърде могъщ?

На 24 юни 2023 г. светът наблюдаваше как тежко въоръжени наемници от "Вагнер" настъпват към Москва. Техният лидер, Евгений Пригожин, се обърна срещу военното ръководство на Русия и насочи бойците си към столицата - най-драматичното предизвикателство пред властта на Путин от десетилетия насам.

Бунтът приключи почти толкова внезапно, колкото и започна. Колоните на "Вагнер" се върнаха обратно след постигнато споразумение. Точно два месеца по-късно Пригожин беше мъртъв. Частният му самолет се разби в Русия, при което загинаха всички на борда. Впоследствие американски официални лица заключиха, че самолетът е бил свален вследствие на експлозия.

Някога Пригожин беше един от доверените съратници на Путин. Но неговата история повдига по-мащабен въпрос относно най-близкия кръг на руския президент: какво се случва, когато хората, дължащи властта си на Путин, станат достатъчно силни, за да му се противопоставят?

В продължение на години най-близкият кръг на Путин оставаше забележително стабилен. Сергей Шойгу заемаше поста министър на отбраната от 2012 г., Валерий Герасимов беше началник на Генералния щаб от същата година, а Николай Патрушев - секретар на Съвета за сигурност от 2008 г. Дори след като Русия не успя да превземе Киев, а украинските сили освободиха големи части от Харковска и Херсонска област през 2022 г., висшето военно ръководство на страната остана до голяма степен непроменено.

Но с проточването на войната Путин започна да прави промени в най-тесния си кръг - същия, който бе запазил непроменен в продължение на години. Някои от най-влиятелните фигури в Русия загубиха постовете си или видяха как авторитетът им отслабва, докато срещу други бяха образувани наказателни производства. Междувременно Федералната служба за сигурност (ФСС) получи допълнителни правомощия.

Когато съюзниците на Путин се превръщат в заплаха за властта му

През първата половина на 2023 г. напрежението между "Вагнер" и Министерството на отбраната ескалира публично. В продължение на месеци Пригожин използваше видеообръщения, за да отправя нападки срещу висшите руски военни ръководители Сергей Шойгу и Валерий Герасимов. Ръководителят на "Вагнер" ги обвини, че не осигуряват на бойците му достатъчно боеприпаси и проявяват безразличие към загубите им.

В отговор, в средата на юни, Министерството на отбраната постави ултиматум "Вагнер" да се подчини на руските въоръжени сили, което на практика би лишило групировката от нейната автономия. Дотогава "Вагнер" действаше като сравнително независима организация, подчинена пряко на Пригожин, а не като част от стандартната военна командна верига.

За Пригожин това означаваше загуба както на финансова, така и на оперативна независимост - и на практика, разформироване на неговата частна армия. В крайна сметка той отказа да се подчини и на 23 юни вдигна метеж.

"Вагнер" се бе утвърдила като една от най-боеспособните руски сили, особено в района на Бахмут, където редовната армия месеци наред изпитваше трудности да постигне напредък. И все пак, въпреки ролята на "Вагнер" на бойното поле, бунтът на Пригожин се превърна в пряко предизвикателство към властта на Путин. Последвалата смърт на Пригожин повдигна въпроси за това колко опасна може да бъде независимостта - дори за най-близките съюзници на Кремъл.

Шойгу и Герасимов - основните мишени на Пригожин - въпреки това оцеляха политически. Евентуалното им публично отстраняване непосредствено след метежа би изглеждало като символична победа за Пригожин и би изпратило сигнал към целия руски елит, че оказването на натиск върху Путин може да доведе до резултати. Вероятно именно затова Кремъл не бързаше да вземе подобно решение. 

Същата логика се отнася и за друг военен командир - Сергей Суровикин. През октомври 2022 г., след поредица от поражения от страна на украинските сили край Киев и Харков, Министерството на отбраната на Русия го назначава за командващ на обединената групировка войски в Украйна.

Суровикин е ветеран от войните в Афганистан и Чечения, а също така е командвал руските сили в Сирия. Бруталните му методи на водене на война му носят прозвището "Генерал Армагедон". Именно Суровикин е този, който през октомври 2022 г. предприема масирани ракетни удари по критичната инфраструктура на Украйна и, в по-широк план, провежда агресивна, брутална, но ефективна военна кампания.

Суровикин също се ползваше със значителен авторитет и имаше свои последователи сред руските ултранационалисти. Той беше свързван и с Пригожин, който по това време вече открито враждуваше с ръководството на Министерството на отбраната. Възможно е Суровикин да е помогнал на Пригожин в планирането на метежа - информация, която по-късно The New York Times разпространи, позовавайки се на американски официални лица.

След метежа на "Вагнер" през юни 2023 г. Суровикин изчезна от публичното пространство, а впоследствие беше освободен от поста командващ Въздушно-космическите сили на Русия.

Сергей Шойгу и Николай Патрушев

След метежа на Пригожин, Путин започна активна чистка в цялата властова структура. В периода 15-17 март 2024 г. в Русия се проведоха избори, които западните правителства и наблюдатели определиха като недемократични. Изборите предоставиха удобен повод за поредица от кадрови промени във властта.

На 12 май Кремъл обяви най-значимото си кадрово решение: Шойгу напуска Министерството на отбраната, за да поеме поста секретар на Съвета за сигурност, заменяйки Николай Патрушев, който от своя страна е преназначен за помощник на президента, отговарящ за корабостроенето.

За нито едно от тези преназначения не беше дадено официално обяснение. В случая с Шойгу обаче моментът, в който това се случи, е особено показателен. На 23 април 2024 г., само три седмици преди отстраняването му, заместник-министърът на отбраната Тимур Иванов беше задържан в Москва по подозрение в получаване на подкуп в особено големи размери.

Шойгу също така ставаше все по-непопулярен сред руските военни среди. Уволнението му вероятно е било отложено, докато вече не е можело да бъде свързано с натиск от страна на Пригожин.

Каквито и да са били непосредствените причини, Шойгу бе станал твърде независим след години на високи държавни постове.

Шойгу започва да изгражда собствен екип още през 90-те години, когато оглавява ведомството, което по-късно се превръща в руското Министерство на извънредните ситуации. Когато става министър на отбраната, той довежда със себе си много от тези служители.

Ключови ресори в министерството - включително обществените поръчки, строителството и управлението на имоти - са поверени на дългогодишни съратници, които дължат кариерата си лично на Шойгу. Тези звена се смятат за едни от най-доходоносните в цялата система. Концентрирането на подобни ресурси и автономност в ръцете на един човек - особено в рамките на Министерството на отбраната - неизбежно създава независим център на влияние, а оттам и потенциална заплаха за Путин.

Историята на Николай Патрушев е сходна. В продължение на години той бе смятан от мнозина за може би най-влиятелния човек в Русия след самия Путин. Анализатори обсъждаха президентските му амбиции и го посочваха като един от най-вероятните приемници на Путин.

Същевременно Патрушев активно прокарваше сина си Дмитрий в държавната йерархия. В момента Дмитрий заема поста заместник министър-председател. Самият Патрушев остана значима публична фигура, която има постоянен и пряк достъп до висшите държавни ръководители. Възможно е Патрушев да е бил отстранен по същите причини, поради които и останалите. Годините на спекулации относно евентуалното му наследяване на президентския пост, в съчетание с усилията му да прокарва свои съюзници, са го направили твърде независим. Значителното му влияние в рамките на системата вероятно е започнало да се възприема все повече като потенциален риск.

Нови лица: Андрей Белоусов и Леонид Горнин

След оттеглянето на Шойгу, за министър на отбраната беше назначен първият заместник министър-председател Андрей Белоусов. Икономист по образование, Белоусов е заемал редица висши държавни постове, включително този на министър на икономическо развитие и първи заместник министър-председател.

Белоусов никога не е служил в армията, което подсказва, че назначаването му е било съзнателен избор - предпочитание към "интендант" пред военен командир: човек, способен да управлява финанси и да организира индустриални вериги за доставки.

Белоусов е бил подходящ кандидат и поради друга причина. За разлика от Шойгу, той не е имал собствен клан или изградена мрежа от лоялни хора в рамките на Министерството на отбраната. От гледна точка на Путин, това вероятно е било по-скоро предимство, отколкото слабост.

Липсата на утвърдена фракция на практика служи като критерий за подбор на потенциални кандидати. Путин вероятно предпочита длъжностни лица, които не разполагат с независими ресурси и политическо влияние, необходими, за да му се противопоставят в бъдеще.

Друг пример за този подход се проявява в екипа на самия Белоусов. На 17 юни 2024 г. Путин назначава Леонид Горнин за първи заместник на Белоусов.

Подобно на Белоусов, Горнин е икономист от гражданския сектор, без изградена мрежа за влияние в Министерството на отбраната или в армията. Не по-малко показателно е кого всъщност заменя той: в деня на назначаването на Горнин четирима от заместник-министрите на Шойгу губят постовете си.

От пролетта на 2024 г. в Министерството на отбраната на Русия започна вълна от арести и уволнения. През следващите месеци бяха задържани десетки длъжностни лица, включително бивши заместник-министри на отбраната, докато Кремъл демонтираше голяма част от мрежата, която Шойгу беше изградил през годините.

Целта беше да се разпадне цяла мрежа за влияние, чието изграждане бившият министър на отбраната беше посветил години. Прави впечатление, че Федералната служба за сигурност (ФСС/ФСБ) извърши лъвския дял от тази чистка, като все повече поемаше ролята на главен надзорник над останалите руски елити.

ФСС (Федерална служба за сигурност)

На фона на тези кадрови промени, ФСС се откроява и по друга причина: тя остава под ръководството на Александър Бортников, който заема поста си още от 2008 г.

Тази стабилност произтича от самата същност на службата. Шон Уисвесер, бивш високопоставен служител на ЦРУ и автор на книга за руското разузнаване, отбелязва, че за разлика от западните си колеги, служителите на ФСС не полагат клетва пред Конституцията.

Единствената им мисия е да защитават режима и лично Путин, което означава, че тяхната лоялност е насочена към него като личност. Заслужава да се отбележи, че анализаторите описват дори елитните подразделения на ФСС като "лично лоялни към Путин". Благодарение на тази лоялност, според Bloomberg, от началото на войната насам ФСБ се ползва с безпрецедентно разширяване на правомощията си - до нива, невиждани от началото на 2000-те години. По-конкретно, службата вече може да започва разследвания срещу практически всеки, без реално да се налага да отчита действията си.

Само през първите няколко месеца на 2026 г. правомощията на ФСБ бяха разширени пет пъти - от възможността да управлява собствени следствени арести до правото да решава кои уебсайтове да останат достъпни за руските граждани.

Междувременно политическият апарат на Кремъл, Министерството на външните работи, както и финансовите и икономическите институции на правителството, на практика са сведени до административни органи, които изпълняват решения, диктувани от службите за сигурност.

Разликата между ФСБ и другите държавни ведомства е, че последните подлежат на външен контрол. Традиционно обаче именно ФСБ отговаря за осъществяването на този контрол - включително чрез проверки и наказателни разследвания. Това предоставя на службата за сигурност мощни инструменти за следене на лоялността и събиране на компрометираща информация.

В тази система ФСБ не е институцията, която е обект на проверка - тя е тази, която извършва проверката. Просто няма еквивалентна институция, способна да упражнява надзор над самата ФСБ.

Съществува и лично измерение: Путин някога е ръководил ФСБ. Той не познава друга правителствена агенция, включително Министерството на отбраната, толкова добре.

Руски олигарси

Руските олигарси са изправени пред същия избор като генералите и министрите: да демонстрират лоялност към режима или да платят цената за това, че не го правят. Последиците от изразяването на грешни възгледи предлагат едни от най-ясните примери.

Малко след инвазията, през март 2022 г., руският олигарх Олег Дерипаска, който ръководеше алуминиевата корпорация "Русал", предпазливо критикува войната. Кремъл го помоли да спре критиките си поне два пъти. Скоро след това руски съд конфискува хотелски комплекс и яхтено пристанище в Сочи на стойност 1 милиард долара, принадлежащи на компании, контролирани от олигарха.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков официално отрече всякаква връзка между решението на съда и изявленията на Дерипаска. Времето обаче предполага публично предупреждение, насочено не само към Дерипаска, но и към целия олигархичен елит на Русия.

Подобна ситуация се разигра с Олег Тинков, основателят на Tinkoff Bank. След като публикува антивоенна публикация в социалните мрежи през април 2022 г., представители на президентската администрация се свързаха с ръководството на банката и заплашиха с национализация, освен ако Тинков не прекъсне всички връзки с компанията.

Тинков беше принуден да продаде дела си на Владимир Потанин - утвърден олигарх, лоялен към режима. Според самия Тинков, той е получил едва малка част от реалната стойност на активите си.

За разлика от него, олигарсите, които остават лоялни към Путин, получават преки възнаграждения. По време на войната това се случва чрез т.нар. "деприватизация" - конфискуване на ценни активи от нелоялни собственици на бизнес и прехвърлянето им на нови собственици. Един от най-големите частни бенефициенти на военната деприватизация е Борис Ротенберг - приятел от детството на Путин и негов бивш партньор по джудо.

Но този механизъм работи и в двете посоки. Когато в държавната хазна не достигат средства, Путин очаква от олигарсите да поемат част от финансовата тежест.

На 26 март 2026 г. той проведе среща при закрити врати с представители на големия руски бизнес. Путин директно "предложи" те да направят "доброволни" вноски в държавния бюджет. Дерипаска, който и преди е понасял последствия заради публичните си изказвания, незабавно се съгласи.

Формално олигарсите нямат задължение да извършват подобни плащания, но мнозина смятат, че е по-безопасно да платят. В крайна сметка, тяхното положение продължава да зависи не от върховенството на закона, а от личното отношение на президента към тях. В тази система ФСБ остава инструмент за налагане на подчинение, когато това е необходимо.

Какво следва?

Всичко това подсказва, че след метежа Путин е станал все по-загрижен за собствената си сигурност. Ако този процес продължи, най-непосредственото последствие ще бъде допълнително стесняване на кръга от хора, способни да вземат самостоятелни решения.

В краткосрочен план това засилва контрола на Путин. Колкото по-малко са автономните играчи в елита, толкова по-малка е вероятността от заговор, метеж или публично предизвикателство, подобно на бунта на Пригожин.

В дългосрочен план обаче същата логика създава уязвимости за самия режим.

Централизирането на властта около една личност означава, че системата става все по-зависима от способността на Путин да взема решения и лично да контролира един непрекъснато разширяващ се кръг от въпроси – от военните дела до икономическата политика и кадровите назначения.

Длъжностните лица, лишени от собствени мрежи за влияние и инициатива, може и да са подходящи за демонстриране на лоялност, но те не разполагат с необходимите ресурси, за да действат самостоятелно в условията на криза.

Резултатът е система, която реагира по-бавно на възникващи предизвикателства, докато проблемите се трупат, без никой да има желанието или възможността да ги доведе до знанието на ръководството.

Тази статия е подготвена в рамките на сътрудничеството между UNITED24 Media и международната аналитична и информационна общност Resurgam.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.