От Троя до Багдад - вечните илюзии за светкавичните войни

Вероятно първите, които са се подлъгали по идеята за светкавичната война, са били Агамемнон и компания. "Ще прекосим Егейско море, ще превземем Троя, ще си вземем обратно Елена и ще се приберем", са си казали сигурно те. Но вместо това гърците прекарали 10 години пред стените на града и още 10 години в бродене като това на Одисей.

Идеята за кратката военна операция, имаща само предимства и никакви проблеми, трябва да е толкова древна, колкото и самата война, пише "Кориере дела сера". Само че тези светкавични войни често пъти не са успешни, или дори да са успешни, почти винаги не постигат резултатите, които са си набелязали първоначално техните инициатори.

Ето защо обмисляната операция в Сирия, която би трябвало да се изрази в 48 до 72 часа обстрел с крилати ракети срещу определени цели, за да се накаже режимът на Башар Асад, изобщо не поражда успокоение по отношение на успеха.

Нека да дадем няколко примера. Да се върнем почти 70 години назад, през септември 1944 г. Съюзническите войски притискат Германия от изток и от запад. Нацизмът изглежда победен. Британският главнокомандващ Бърнард Лоу Монтгомъри измисля дързък план, за да приключи войната по Коледа. Според плана му английски и американски парашутисти трябва да бъдат спуснати, за да поемат контрола върху мостовете над холандските реки и канали, разделящи неговите войски от северногерманската равнина. Според плана бронирана техника трябва да премине по
тези мостове и да бъде хвърлена срещу Рур, промишленото сърце на Германия. Но се налага тази техника да се придвижва бавно по един единствен път, заобиколен от наводнените холандски земи, германците я блокират, минават дни, а английските парашутисти, "закотвени" в Холандия, в Арнем, на последния мост, са принудени да се оттеглят. Резултатът е, че войната свършва през май 1945 г., осем месеца по-късно от планираното.

Шест години по-късно през 1950 г. комунистическа Северна Корея предприема светкавична атака срещу Юга, защитаван от американците. Атакуващите навлизат буквално като горещ нож в масло. Сеул е превзет, никой сякаш не може да се противопостави на севернокорейските танкове Т-34. Но американските войници, военнослужещи от други страни от ООН и южнокорейците се съпротивляват, устояват в периметъра на Пусан, а военноморските сили правят десант при Инчхън. Войната продължава до 1953 г., после всичко си идва по местата, като изключим стотиците хиляди жертви. Но все още експерти от западните разузнавателни агенции смятат, че ако Северна Корея реши да атакува отново Юга, тя ще извърши друга светкавична операция, надявайки се на по-добър късмет.

А какво да кажем за руснаците. И СССР попадна в капана на военната операция, извършена с хирургическа прецизност, нахлувайки в Афганистан през декември 1979 г., пристигайки в Кабул за няколко дни и сваляйки от власт президента Амин, който после беше убит. Но после войната се изроди в кланета, репресии, засади и накрая дойдоха муджахидините, ислямските бойци. Така конфликтът принуди Червената армия да се оттегли през февруари 1989 г. Огромното военно технологично превъзходство не послужи за нищо на руснаците.

Както не послужи и оборудването на американците, които с удари с ракети и с "умни" бомби с хирургическа прецизност свалиха режимите в Афганистан и Ирак след атентатите от 11 септември 2001 г., но после си дадоха сметка, че разрушенията и смяната на режимите не означават победа и че войните дори и ограничените конфликти се печелят само чрез изпращането на хора на бойното поле и следователно чрез примиряването с неизбежните загуби.

Относително по-добре протекоха нещата в Либия, където светкавичните военни действия на западната авиация в подкрепа на бунтовниците срещу Муамар Кадафи през 2011 г., заедно с изпращането на малки групи свръхопитни агенти на бойното поле доведоха до свалянето от власт на диктатора, въпреки че след това страната беше обхваната от хаос.

Много добре протече и прецизната операция на израелската авиация по време на по-голямата операция, наречена Вавилон, през юни 1981 г., когато беше разрушен иракският ядрен реактор в Озирак. Но израелците са специалисти в този род операции и тогава бяха подпомогнати от факта, че имаха ясни и в същото време ограничени цели. Не така изглеждат нещата в Сирия.

Проблемът, както написа журналистът Макс Хестингс във в. "Дейли мейл", е, че признаването на моралното падение на сирийския режим няма да гарантира успеха на една военна операция, чиито цели отвъд чисто хуманните подбуди все още изглеждат неясни.
 

(БТА)