Почина бившият израелски премиер Ариел Шарон

Бившият израелски премиер Ариел Шарон, който беше в кома от осем години след мозъчен удар, днес почина в болницата на 85-годишна възраст. Това съобщи израелското военно радио, като се позовава на член на семейството му, предаде Ройтерс.

Ариел Шарон е роден на 26 февруари 1928 г. в семейството на руски имигранти в с. Кфар Малал, северно от Тел Авив, Израел.

През 1942 г. Ариел Шарон се присъединява към движението "Хагана" - еврейска паравоенна организация в Палестина. "Хагана" се превръща в основата на днешната армия на Израел.

През 1948 г., по време на първата израелско-арабска война (1948-1949 г.), той командва подразделение, а след това рота в бригадата "Александрони".

През 1953 г.основава и оглавява "101-инчовият специален отдел", който осъществява наказателни операции на арабските територии. През 1956 г. Шарон е назначен за командир на корпус на парашутно-десантните части на израелската армия. През 1957 г. учи във Военен колеж във Великобритания, а в периода 1958 - 1962 г. служи като командир на бригада в пехотата. През 1962 г. Шарон завършва юридическия факултет в Ерусалим без откъсване от военна служба. През юни 1972 г. напуска армията, но е  мобилизиран за активна военна служба за четвъртата арабско-израелска война "Йом Кипур" (6 октомври-11 ноември 1973г.), по време на която командва бронирана дивизия. Командва и операцията по навлизането на израелски войски през Суецкия канал в Египет.

През 1972 г. влиза в Либералната партия, която по-късно се влива в блока "Ликуд".

През 1975-1976 г. е съветник по сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин. През 1976 г. се оттегля от поста, за да основе независимата партия Шломцион /Мир на Цион/. През 1977 г., след като неговата партия получава само две места на изборите през май, се обединява със спечелилия изборите блок "Ликуд".

През 1977-1981 г. е министър на селското стопанство в правителството на Менахем Бегин, от 1981 до 1983 г. е министър на отбраната. Напуска поста, след като правителствена комисия го обявява за индиректно отговорен за клането на палестинци през септември 1982 г. През 1983-1984 г. е министър без портфейл, през 1984-1990 г. - министър на. търговията и индустрията, през 1990-1992 г. - министър на жилищното строителство и председател на министерския комитет за емиграция и усвояване.

След разпадането на СССР през 1991 г., започва и осъществява програма за поглъщане на емигранти в страната, включвайки строителството на 144 000 жилища. През 1996 г. е министър на националната инфраструктура, през 1998-1999 г. - министър на външните работи и преговарящ с Палестинската автономна власт.

От май 1999 г. е временен лидер, а от септември 1999 г. - председател на "Ликуд".

На 6 февруари 2001 г. е избран за министър-председател на Израел. На 2 ноември 2002 г. поема и постовете на министър на външните работи, на земеделието и селскостопанското развитие, на търговията и промишлеността, на науката, културата и спорта.

На 21 ноември 2005 г. напуска "Ликуд" и създава партията "Кадима" ("Напред"), като е избран за неин председател.

На 4 януари 2006 г. получава инсулт и правомощията му са прехвърлени на заместник-министър-председателя Ехуд Олмерт.На 14 април 2006 г. влиза в сила решение на правителството от 11 април 2006 г., утвърждаващо Ехуд Олмерт за министър-председател и обявяващо Ариел Шарон за трайно недееспособен.

(БТА)