Какво се премълчава за протестите в Киев?

През последните месеци уличните протести в Украйна бяха въртени по западните медии по добре изрепетиран сценарий - продемократични активисти се борят с авторитарно правителство, пише британският в. "Гардиън". Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от Европейския съюз, но руският президент Владимир Путин наложи вето на шанса им за свобода и просперитет.

Тази история сме я слушали многократно, включително по време на Оранжевата революция преди десетилетие, но тя отговаря само донякъде на реалността - покана за членство в ЕС не е отправяна към Украйна и най-вероятно никога няма да бъде, отбелязва изданието.

Както в Египет миналата година, президентът, който протестиращите искат да свалят, е избран на избори, определени от от международните наблюдатели като честни, а много от хората по улиците не са кой знае какви радетели за демокрация, допълва "Гардиън".

Няма да чуете по повечето от новините, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите и нападенията срещу правителствени сгради. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската "Свобода", чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че "московско-еврейска" мафия контролира Украйна. И тъй, в седмицата, в която бе почетена годишнината от освобождаването на лагера Аушвиц-Биркенау, поддръжници на тези, които подпомогнаха извършването на геноцид, биват хвалени от западните политици по улиците на Украйна, пише още вестникът.

Украинците са дълбоко разделени по въпросите за евроинтеграцията и за протестите - главно по оста между рускоговорящия изток и юг (където комунистическата партия все още се радва на голяма подкрепа) и традиционно националистката западна част на Украйна. Промишлеността в източната част е зависима от руските пазари и би била смазана от конкуренцията в ЕС. Това е историческа разделителна линия, която Западът се опитва да използва още от 90-те години, за да свие руското влияние, и дори е опит за привличане на Украйна в НАТО, посочва изданието.
(БТА)