Путин пред трудни решения за Украйна

Руският президент Владимир Путин е изправен пред решение за Украйна, което вероятно ще оформи политическото му наследство, както и бъдещето на западния съсед на Русия, притиснат в битка между Изтока и Запада с отгласи от Студената война, пише Ройтерс.

Свалянето на президента Виктор Янукович лишава Путин от съюзник с жизненоважно значение за надеждите му да задържи люлката на руската цивилизация Украйна в това, което той възприема като орбитата на Русия.

Надеждите му да изгради огромен търговски съюз, включващ колкото се може повече бивши съветски републики за балансиране на икономическата мощ на Китай и САЩ, може би рухнаха.

Обаче заемането на неотстъпчива позиция за Украйна или въвличането в ново наддаване с ЕС за влияние във финансово затруднената страна би било рисковано.

Москва трудно може да си позволи да увеличи обещания през декември финансов пакет от 15 милиарда долара, но по-крути мерки като поемането на контрола над предимно рускоезичните региони на Източна Украйна биха породили опасност от задействане на по-тежък конфликт.

Засега Путин не прави публични изявления, макар и да е разговарял по телефона с президента на САЩ Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел. Той особено се постара да запази мълчание до приключването на Зимните олимпийски игри в Сочи.

Протестиращите на площад "Независимост" в центъра на Киев обаче с безпокойство очакват да видят какво ще направи.

"Всички знаем, че Путин обича да се меси", каза 25-годишният протестиращ от Крим Алексей Цитулски. Този регион е бил руска територия, дадена на Украйна през 1953 г. от съветския лидер украинеца Никита Хрушчов.

"Ако той реши да се опита да вземе региони като Крим или другаде в източната част, ще отидем там да се бием. Няма да допуснем Украйна да се разцепи", добави Цитулски.

Подобни коментари се споделят и от други протестиращи и подчертават колко високи са залозите в момент, когато Путин търси начини да спаси репутацията си в геополитическата борба за Украйна, в която той сякаш имаше превес до миналата седмица.

САЩ също заявиха вчера, че изпращането на войски в Украйна би било "сериозна грешка".

През ноември м.г. Путин сякаш извоюва решителна победа, след като Янукович се отказа от подписване на споразумения, които щяха да изковат по-близки търговски и политически отношения с ЕС. Той вместо това реши да възстанови икономическите отношения с бившия съветски господар Москва.

Цената бе висока. Русия се съгласи да отпусне спасителен заем от 15 милиарда долара на финансово затруднената Украйна и обеща намаление на цената, която Киев плаща за руския природен газ.

Янукович обаче бе от основно значение в тази сделка и падането му от власт я поставя под съмнение. Опозиционните лидери и мнозина от киевските протестиращи искат по-близки връзки с ЕС и се боят от връщане под руски контрол.

Задържането на парите е възможен лост за натиск върху Украйна да остане на страната на Русия и през последните дни Москва все по-открито даваше да се разбере, че ще го използва.

Друг подобен лост би било издигането на нови бариери пред украинския внос в Русия.

Руският финансов министър Антон Силуанов заяви вчера, че Москва ще отпусне втория транш от заема в размер на 2 милиарда долара едва когато в Киев бъде съставено ново правителство.

ЕС реагира подобаващо. Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обеща "значителна помощ", ако следващото украинско правителство гледа на Запад вместо на Изток, а британският външен министър Уилям Хейг отправи предупреждение. "Ако има икономически пакет, ще е важно Русия да не прави нищо за подкопаването му", каза той пред телевизия Би Би Си.

Москва изпрати сигнал и на друг фронт, като прати верния на Путин високопоставен депутат Алексей Пушков на среща на регионални лидери на предимно рускоезични райони в Източна Украйна в събота.

На срещата в Харков лидерите заявиха, че повече не признават решенията на националния парламент. Това предизвикателство може да е от полза за Москва, ако тя има някакъв план за анексиране на тези райони.

Заплахата към политическия център в Киев обаче отшумя, след като тълпа от настроени срещу Янукович протестиращи й се противопостави.

Може би в знак на разочарование от събитията в Украйна Пушков впоследствие написа в Тwitter: "Нека (украинските власти) да се обърнат към западните си покровители."

Коментарът му може би цели да се подиграе на зараждащото се украинско държавно ръководство - оттеглянето на руската финансова помощ би било тежък удар за Киев, а по-високи цени на газа биха се приели отрицателно от населението.

Пушков вероятно осъзнава, че както ЕС заяви, че Русия е спечелила Пирова победа през ноември, набирането на достатъчно пари от ЕС за връщане на Украйна към Европа пък може да е Пирова победа за Брюксел.

Би ли могъл обаче Путин да приеме толкова унизително поражение в стълкновение, което допреди няколко дни изглеждаше, че печели?

Това би бил особено тежък удар в момент, когато другият му голям външнополитически успех от 2013 г. - осигуряването на съгласието на Дамаск да предаде химическите си оръжия, което избегна опасността от американски военни удари - напредва съвсем бавно.

Съвместната инициатива на Русия и САЩ да закарат воюващите в Сирия страни на мирни преговори в Швейцария също не отбелязва особен напредък.

Ако Украйна отново смени посоката и се приближи към ЕС, този външнополитически неуспех за Путин ще се приеме особено зле в Русия.

Включването на Украйна с нейния голям пазар и богатство на полезни изкопаеми е жизненоважно за успеха на планирания от Путин Евразийски съюз, предвиден да събере сходно мислещи държави и да компенсира загубения потенциал от разпадането на съветската империя.

Загубата на влияние в Украйна трудно би се приела от руснаците, за които тази страна е едва ли не руски васал, с която имат близки културни и религиозни връзки.

Успехът на протестиращите да свалят Янукович в Украйна зорко се следи и от опонентите на Путин, които не успяха да сложат край на властта му с масови улични протести през зимата на 2011-2012 г.

Предупреждавайки, че тези протестиращи може пак да излязат на улицата, опозиционният лидер Борис Немцов написа: "Путин има повече пари (от Янукович), а хората тук са търпеливи. Търпението им обаче не е безгранично."
 

(БТА)