"Файненшъл таймс": Няма лесен път към демокрацията

Може ли Украйна да стане стабилна либерална демокрация? Отговорът на този въпрос трябва да бъде: да. Ще стане ли Украйна стабилна либерална демокрация? Отговорът е: не знаем. Със сигурност знаем, че други страни са постигнали тази цел. Но също така знаем, че демокрацията с всеобщо избирателно право е нежно растение, особено в първите си години.

Това, което се случва с млади демокрации като тези в Египет, Тайланд, Русия и Украйна, подчертава тази истина. Демокрацията е нежна, защото е сложна и - в някои решаващи отношения - неестествена игра.

Отправната ми точка е, че единствената подходяща форма за порасналите е управление, отчитащо се пред управляваните. Всички други форми на управление се отнасят към хората като към деца. В миналото, когато повечето хора са били неграмотни, подобно покровителствено отношение може би е било оправдано. Това повече не може да е правилно. С нарастването на информираността на населението правителствата, които се отнасят с народите си по този начин, ще са все по-неприемливи.

Очаквам (или се надявам), че в дългосрочен план това ще бъде вярно дори за Китай. Има доказателствата в подкрепа на този оптимизъм. Според базата данни "Полити 4" почти 100 страни сега са демокрации (повече или по-малко несъвършени). Това е двойно повече от броя им през 1990 г. През 1800 г. не е имало нито една. Броят на същинските автокрации също рязко намалява - от около 90 през 1990 г. на близо 20 сега. За съжаление, има увеличение - от около 20 на над 50 - на броя на анокрациите - режими с доста нестабилно, неефективно и корумпирано управление. Тези режими може да са или разпадащи се автокрации, или провалящи се демокрации. Те също така са уязвими за избухване на въоръжени конфликти или насилствено завземане на властта.

Какви тогава са основите на стабилната и успешна демокрация? Краткият отговор е, че демокрацията изисква двойна система от ограничения: между самите хора и между хората и държавата. Тези ограничения почиват върху четири характеристики, всяка от които е необходима.

На първо място демокрациите имат нужда от граждани. Гражданите не са просто хора, които участват в обществения живот, макар че са и това. Преди всичко гражданите приемат, че тяхната преданост на процесите, които споделят, има приоритет пред верността им към собствените им политически убеждения.

Гражданите разбират идеята за "предана опозиция". Те приемат легитимността на правителство, ръководено от техните противници и дори действащо в тяхна полза, като имат увереност, че след време и те могат да управляват. Следователно гражданите не използват политическия процес, за да унищожават способността на своите противници да действат в мир. Те приемат легитимността на несъгласието и дори на шумния протест. Те изключват единствено употребата на сила. Разбира се, някои противници са неприемливи - преди всичко тези, които отхвърлят легитимността на демократичния процес. Страна, лишена от такива граждани, постоянно се намира на ръба на разпадането или дори на гражданската война.

Второ, демокрациите имат нужда от пазители - понятие, използвано от покойната Джейн Джейкъбс в нейната великолепна книга "Системи за оцеляване". Пазителите заемат позиции на политическа, административна, правна или военна власт. Това, което ги прави пазители и ги отличава от бандитите, е, че те използват своите позиции не за лична материална изгода, а в съответствие с обективни правила или в полза на идеята за общото благо. Сваленият украински президент Виктор Янукович е идеален пример за обратното. Макар че мотивите му да се стреми към властта са били традиционните.

През цялата история властта и богатството са били свързани. Идеята, че двете би трябвало да са разделени, е била и на много места все още е революционна. Вместо това Янукович е смятал, че има право да граби и стреля.
Това не е основа на демократичната легитимност. Трето, демокрациите имат нужда от пазари. Под "пазари" определено нямаме предвид злоупотребата с държавната власт с цел превръщане на публичното богатство в частно, какъвто беше случаят през доста голям период от съществуването на бившия Съветски съюз.

Деловите хора, които трупат своето благосъстояние с подобни кражби, не са по-легитимни от политиците, които са им помагали. Правилно работещите пазари, подкрепяни от добре функционираща държава, представляват решаваща основа на стабилната демокрация. Първо, те подкрепят просперитета. Ако едно общество е в състояние да обезпечи приличен и сравнително сигурен стандарт на живот, има вероятност то да бъде и стабилно.

Тогава това би било общество, в което хората имат доверие в своите съграждани и в икономическото си бъдеще. Второ, пазарите разхлабват връзката между просперитета и властта. Те правят възможно хората да разглеждат резултатите от изборите като нещо важно, но не като въпрос на живот и смърт - било за тях или за техните семейства. Това понижава градуса на политическото напрежение от точка на горене до поносимо ниво.
Накрая, за да бъдат ефективни всички тези сложни, но съществени системи, демокрациите имат нужда от приети закони, включително и не на последно място - конституционни (макар и понякога неписани). Законът, гласуван и прилаган в съответствие с приети процедури, оформя правилата на политическата, обществената и икономическата игра.

Страна, на която й липсва върховенството на закона, постоянно е на ръба на хаоса или тиранията, каквато е била нерадостната съдба на Русия през вековете.

Следователно при демокрацията става дума за нещо много повече от гласуване. Тя определено не е "един човек, един глас, веднъж". Нито пък е "един човек, един манипулиран глас, много пъти". Тя е сложна мрежа от права, задължения, правомощия и ограничения. Демокрацията е или политическата изява на свободни личности, действащи заедно, или нищо. Тези, които печелят изборите, нямат право да вършат каквото си искат. Това не е истинска демокрация, а избрана диктатура.

Може ли отвън да се помогне на един народ да тръгне по пътя към демокрацията? Да, може. Благотворната икономическа и политическа роля на ЕС в Централна и Източна Европа го показва. Възможно ли е връщане назад? Да, Унгария е пример точно за това. Могат ли лоши съседи да попарят надеждите? Да, това също е възможно.

Виждали сме много провали по пътя към демокрацията. Египет е забележителен пример в това отношение: на него може би му липсват твърде много от необходимите условия за успех. Днес можем да видим, че Украйна си отваря трета възможност от 1991 г. насам. Но страната ще има нужда от доста сериозна помощ.

Западът е предоставял подобна помощ на други. Но ще е необходимо и самата страна да възприеме съвсем нови правила на обществената игра: тя трябва да създаде истински граждани, честни пазители, подходящи пазари и справедливи закони. Възможна ли е такава революционна промяна? Не знам. Но съм сигурен в едно. Наистина си заслужава да се опита.

/БТА/