Защо руснаците харесват Путин

Руснаците са по-предани на своя президент, откогато и да било. В социологически проучвания мнозина казват, че предпочитат Русия да бъде световна сила, отколкото да имат високо жизнено равнище. В дългосрочен план обаче това няма да е достатъчно, пише вестник "Тагесцайтунг".

Одобрение от далеч над 80 процента - демократично избраните държавни глави на Запад могат само да си мечтаят за такива показатели. Подобни високи проценти обикновено са запазена марка на диктатори като "любимия водач" в Северна Корея и се съобщават от близки до властта статистически служби.

Но след присъединяването на Крим към Русия одобрението за ръководителя на Кремъл Владимир Путин достигна предизвикващите гордост 82 процента, дори според критично настроени социолози.

Вярната на официалната линия конкуренция му даде 85 процента. Това е повече в сравнение с март 2000 г., когато Путин бе избран за пръв път, и когато и у дома, и в чужбина все още го възприемаха като някакво безупречно същество.

След финалния удар срещу опозицията, гражданското общество и критичните медии в началото на третия си мандат през 2012 г. Путин имаше доверието на по-малко от половината руснаци.

Протестното движение след протеклите не съвсем безупречно парламентарни избори в края на 2011 г. го притисна само дотолкова, че да направи козметични, вътрешнополитически корекции. Западът прибързано започна да сипе прекалени хвалебствия за "снежната революция".

Но това вече не е актуално. Присъединяването на Крим съживи рейтинга му. Никога преди това - нито при акциите на Москва в Чечения, нито по време на войната на Русия срещу Грузия през август 2008 г. - руската нация не е била толкова вярна на лидера си, както при украинската криза. Дори и най-върлите врагове на Путин от лагера на демократичната опозиция вече сдържано нападат, за ужас на симптатизантите си на Запад, обекта на своята омраза. Реставрацията на империята очевидно дяволски изкушава дори либералните умове.

Но преди всичко - с критика срещу политиката на Путин по отношение на Украйна в обозримо бъдеще няма да може да се печелят избиратели. Все пак според социологически проучвания в разгара на кримската криза в началото на март почти 70 процента отговориха, че за тях е по-важно Русия да има статут на световна сила, отколкото по-висок жизнен стандарт. Заедно с мандата от Сената (Съвета на федерацията - бел. прев.) за военна намеса в Украйна Путин получава и мандат от гражданите за нещо, което руските политолози наричат "активно управление на кризи".

Русия отново действа като равнопоставен партньор на Запада

След искането за присъединяване на молдовската отцепническа област Приднестровието някои наблюдатели вече виждат как руски войници нахлуват в Южна Украйна и отварят коридор. Защото Приднестровието няма обща граница с Русия. При една подобна акция Украйна би загубила достъпа си до Черно море и тогава в Одеса няма да е НАТО, а руският военноморски флот.

Може да се стигне дотам, но не бива. Световните сили действат по-добре при "активно управление на кризи" с помощта на политически и дипломатически натиск - при условие че имат дълбоки познания за дадения регион. Правителството в Москва е наясно с това, поне след катастрофата в Ирак, където САЩ действаха като в руския израз "Имаш ли сила, не ти трябва разум". Русия, отново достатъчно силна, за да преговаря със Запада на равна нога, както видяхме в сирийската криза и ядрения спор с Иран, ще настоява за федерализация на Украйна. И после ще стои и спокойно ще наблюдава как нещата се развиват в нейна полза: имаш ли ум, не ти трябва сила.
 

/БТА/