НАТО не вижда изтегляне на руснаците от границата с Украйна

За съжаление, не виждаме никакви доказателства, че руснаците са започнали да оттеглят войските си от границата с Украйна. Много съжалявам за това, тъй като това би било първото ясно усилие за успокояване на обстановката, заяви на пресконференция генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от БТА.

Ако някой ден забележим видимо доказателство за значително оттегляне на руските войски от границите, първи ще го приветстваме, това ще бъде първа стъпка в правилната посока, посочи той.

По-рано днес руският президент Владимир Путин разпореди войските, участвали в учения близо до границата с Украйна (в Ростовска, Белгородска и Брянска област), да се завърнат в базите си. Заповедта предвижда тези части да продължат бойната си подготовка на полигоните край съответните бази.

Руската агресия срещу Украйна драматично променя положението със сигурността в Европа и поставя пред изпитание основни принципи - правото на суверенните държави сами да избират своя път, посочи още генералният секретар на НАТО.

Той коментира, че президентът на Русия Владимир Путин не е удържал на обещанието Москва да спазва тези принципи. По думите на Расмусен тези събития ще дадат отражение по отношение на НАТО и в бъдеще.

На 25 май в Украйна предстоят президентски избори - това е възможност за мирен изход от събитията в страната. Всички украинци ще могат да направят своя избор по закон, съобразно международните стандарти, заяви Расмусен. Той увери, че това е изборът, който ще бъде признат от международната общност. Расмусен добави, че възпрепятстването на изборите ще създаде пречка за мирно решаване на кризата.

Нестабилността в източната част на Украйна ще попречи на нормалното произвеждане на изборите, затова призоваваме отцепниците да прекратят действията си за дестабилизация. Русия би могла да има много по-конструктивна роля, като приложи споразумението от Женева и прекрати помощта си за тези групи, заяви генералният секретар на Алианса.

Руснаците би следвало да подкрепят изборите, за да има резултат, отчетен от украинците като израз на тяхната воля. Това би било най-добрият начин за намиране на устойчиво политическо решение на украинската криза, заяви Расмусен.

В отговор на въпрос той уточни, че пактът е предложил на Москва заседание на Съвета НАТО-Русия за следващата седмица, за първи път от март насам, но все още не е получил потвърждението на Москва. Расмусен изрази очакването през юни военните министри от Алианса да обсъдят подсилването на общата отбрана. Ще се насочим към готовността си за действие в кратки срокове и при непредвидени заплахи за общата ни сигурност, уточни той.

Ученията ни ще станат по-чести и сложни. Имаме нужда от надеждни военни способности, които струват пари, каза Расмусен. Но сигурността ни дава напредък, затова трябва да преценим какво и колко харчим. Трябва да започнем да обръщаме тенденцията към ограничаване на военните бюджети. Не е лесно, но повече от всякога е жизненоважно. Всеки в НАТО трябва да дава еднакъв принос за общата сигурност на държавите от Алианса, посочи още Расмусен.

Генералният секретар добави, че заради украинската криза се преосмислят съществуващите отбранителни планове на пакта и е започнало разработването на нови. Имаме всички необходими планове за ефективна защита на всички съюзници срещу всякакви заплахи, имаме необходимите средства, заяви Расмусен по повод коментарите, че НАТО не е в състояние да се погрижи за сигурността на балтийските държави.

Незаконните военните действия на Русия в Украйна създадоха съвършено нова обстановка за сигурността в Европа. В последните десетилетия работехме с виждането, че няма да бъде предприета руска военна намеса на европейска територия, посочи Расмусен. Видяхме нова руска доктрина, лесно приложима, за нахлуване в чужди държави "в защита на рускоговорещото население". Виждаме руска военна доктрина, която разглежда НАТО като враг. Това трябва да се отрази на нашите планове, заяви той.

Засега не предвиждам НАТО да поиска преразглеждане на отношенията си с Москва, но очакваме руснаците да се съобразяват с подписаните двустранни документи, поясни Расмусен.

Русия оказа огромен натиск върху съседните държави в отношенията им с ЕС. Очаквам Молдова и Грузия да подпишат споразуменията си за асоцииране. Но натискът може да продължи в областта на търговията, газовите доставки, подклаждането на замразени конфликти. Нямам представа какви средства ще използват руснаците, за да застанат на пътя на своите съседи към приобщаване с ЕС, коментира генералният секретар.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.